Масата на Грифиндор

Грифиндорци,тук пишете под РП как сте похапнали и какво сте си говорили със приятели на масата...

Кейси влезе в Голямата зала. В нея все още нямаше много хора, защото бе рано. Тя се отправи към масата на Грифиндор, която беше празна. Тя седна на скамейката и започна да оглежда масите за познати лица, но нямаше такива, ако не се броят злобните лица на няколко слидеринки ...

Кейти, приятно ми е Току що пристигнах с влака. По какво преподавате вие?

О ... радвам се че се запознахме професор Дъмбълдор. За жалост обаче вашия час не ми е от любимте и няма да посещавам вашите часове

П.С Надявах се да има часове по Аринмантика, но няма ... Е, нищо

Щом настоявате професоре ... ще се запиша, но по-късно, защото сега трябва да ходя на транцфигурация ( на училище )

Грифининдорците се бяха събрали на масата. Кейти влезе щастлива в голямата зала и веднага се запъти към масана на Грифиндор...
-Здравейте всички!
Грифиндорци я поледнаха учудени, а тя само се разсмя и каза:
-А, забравих да ви се представя ... Казвам се Кейти ... днес пристигнах и разпределителната шапка определи да съм тук
-Аз съм Джордж приятно ми е ... каза едно червеноко момче от дясната и и страна
-А, аз съм Фред - каза друго червеноко момче, но от другата и страна
-Ама вие сте близнаци! - учудено каза Кейти и се намести до тях гледайки към учителската маса, където директора разговаряше с Хагрид...

-Знаете ли какво става с директора? Изглежда ми притеснен - Кейти гледаше към учителската маса. Директора изглеждаше разтревожен и говореше тихо с професора по отвари. Кейти погледна мантията му и видя, че цялата беше намачкана, а долния край беше отхапан ( ) Тя никога не го беше виждала в този вид, затова се учуди.
-Не знам - отвърна едно момиче до нея. Тя също беше червенокоса и изглежда беше сестра на близнаците. - Аз съм Джини - добави тя като видя въпросителния поглед на Кейти.
- Приятно ми - Бейкър се здрависа с Джини Уизли. - Случайно да знаеш как мога да стигна до кабинета на директора?
Джини погледна доста учудено.
-Не знам защо ти трябва да говориш с него, но все пак ... като се замисля не знам къде е ...
Кейти погледна тъжно. В същия момент директора стана от стола си и се запъти да излиза ... - Кейти погледна многозначително към група Слидеринци, които се опитваха да позслушат .- Става дума за Ордена на феникса ( последните няколко думи тя изрече само с устни, но професора все пак я разбра ... )
-Извинете, професоре. Може ли да говоря с вас?Насаме ...

Разбира се професоре ... не прецених. Моля да ме изивните - каза Кейти усмихнато. - Исках и да ви поздравя и за освежаването на училището

Кийра мина покрай масата на Грифиндор. Погледа й спря върху едно момиче, което стоеше в средата на масата и разговаряше с близнаците Уизли. Лестранж се приближи.
- Хей вие двамцата сте си намерили компания? Учудващо - заговори с ироничен глас момичето - Като се има предвид какви сте ...
- Кийра! - каза усмихнат Фред все едно не е чул последните й думи. - Все така красива разбира се .... искаш ли да ми станеш дама на бала?
- Ти да не си полудял! - възликна отвратено Слидеринката и се отдалечи леко от двамата Уизли. - Плюс това не идвам при вас, а при ето това невинно момиче, което до сега ни гледа без да каже нищо - добави студено Лестранж, поглеждайки за полседен път близнаците. - Как се казваш?

Ародоет-отвърна срамежливо момичето.

- Май не говориш много - разсмя се Кийра и погледна изпитателно момичето - Аз съм Кийра. Кийра Лестранж. Предполагам от фамилята се досещаш, че съм в Слидерин. Е ... ще споделиш ли нещо примерно за семейстовото си Ародоет?

-Амииии... - Смути се момичето. - Всъщност аз ... съм наследила магическите си способности от баба ми. Родителите ми нямат такива. Колкото до фамилията ти нямам си и понятие от къде води началото си. Съжалявам. Аз сега пристигнах и до скоро дори не подозирах за способностите си. Иии всичко тук ми е странно и непознато. -Отговори грифиндорката плахо. - Аммм... Аз...сега се сетих, че имам да свърша нещо спешно и трябва да тръгвам. Но се радвам, че се запознахме и се надявам да се срещнем отново скоро - усмихна се тъмнокосото момиче и бавно тръгна да става от масата.

- Ооо значи си дъщеря на мъгъли - каза със странен глас Кийра - Е ... няма значение. Колкото до фамилията ми ... аз съм наследница на един от най-старите родове.Колкото до твоето семейство ... баба ти магьосница или просто мътнород е?

-Магьоцница!!! -Отговори момичето силно и малко раздразнено. - И то много добра - леко се засегна Ародоет, защото беше дочула вече какво значи мътнород и не остана очарована, че Лестранж употребява тази дума. След кратко мълчание тя отново подхвана:
-Както казах трябва да вървя. Довиждане и приятен ден - отвъна първокурсничката с мек тон и надеждата, че си е създала погрешно първо впечатление за слидеринката. След това се обърна към братята Уизли, които все още седяха близо до тях и със срамежлива усмивка им проговори:
-Радвам се, че се запознах и с вас двамата. Приятен ден и до скоро
-Чао сладурче. -Едновремено се чу гласа и на двамата близнаци, които се засмяха широко и грифиндорката закрачи бързо към изхода.

- Изглежда има доста да учи ... - усмихна се кийра загледана във вратата - А вие двамате , ако решите да напуснете предателското си семейство може и да получите по-добри отношение. Чао - тя мяхна небрежно с ръка и се запъти към Слидеринската маса, която както винаги беше най-шумна ...

Беше следобед и залата беше празна. Само тук там се виждаха ученици, които бяха насядали на малки групички по масите на домовете си. Сред тях беше и Ародоет. Но грифиндорката не бе седнала близо до съучениците си, а седеше встрани от тях и гледаше някак с пълно безразличи. Тя беше отпуснала глава на лявата си ръка и стоеше неподвижно. Лъскавата й коса се пускаше върху раменете и гърба й, привързана само от една шнолка, която държеше предните кичурчета от нея. Изведнъж голямата и тежка врата се отвори. После се чу звука от затварянето й, и се доловиха шумни и отекващи в празната зала стъпки.

Аксилес влезе в стаята. Тя вървеше бавно и отнесено, а погледът я сякаш беше празен, отправен към нищото. Момичето се стресна от кикота на група слидеринци и се съсредоточи.Тя вървеше из стаята, огледа се и на масата на Грифиндор съзря едно познато лице. В първия миг Аксилес не можа да разбере откъде познава грифиндорката. Но след миг се сети, че се бяха запознали край езерото. Яналснарката се усмихна и се приближи до своята приятелка.
- Здравей, поздрави я Аксилес.
Ародоет й отговори, но нямаше време да каже каквото и да е друго нещо, защото Аксилес побърза да каже:
- Виж за онзи ден... аз... не искам да останеш с грешно впечатление за мен. Аз не съм такава. Просто...
Ародоет се позамисли и каза:

- Няма нищо. Разбираемо е да си изпуснеш нервите от време на време и да започнеш да говориш неща, които не мислиш - отговори Ародоет и се усмихна леко. Но това не бе истинска усмивка, макар да изглеждаше такава. Това беше усмивката, с която реагира и на думите на Лестранж в "Трите Метли", когато слидеринката каза, че е по-добра в самите черни изкуства, отколкото в защитата срещу тях. Тя се опита да не мисли повече за държанието на Аксилес при езерото, но това не й се отдаваше лесно. Момичето й беше така симпатично и същевремено чувстваше някаква хладнина към нея. Тя не смееше, или по-точно не искаше да се замесва с убиец. Това леко я плашеше, макар да знаеше, че няма причина за притеснение. В тези си мисли, Аро се отнесе леко и усмивката започна да се смъква от лицето й. Аксилес я погледна странно и изведнъж проговори, което стресна замислилата се грифиндорка.
- Ародоет? Добре ли си? Къде се отнесе?
- Ааа, нищо. Замислих се малко. Днес ми е един такъъъв дееен... - престорено провлачи първокурсничката. Тя се раздвижи леко на стола си, като да се поразсъни. Вече беше по-съсредоточена и щеше да внимава за подобни "издънки".

Яналснарката все пак не разбра какво мисли Ародоет за нея и започна да й разказва как с помощта на магия е успяла да премести сандъка си, който...
Ародоето слушаше, но неусетоно престана. Тя се замисли за събеседничката си.
Аксилес продължаваше да разказава все така разпалено, а ръкомаханията и жестовете й привличаха вниманието на останалите грифиндорци.
- Казвам ти, много бях доволна от себе си. Ти какво ще кажеш Аро? Арооо?!
Ародоет се сепна и едвам промълви:
- Извинявай, бях се отнесла.
- А няма нищо. Чакай да ти разкажа за един друг случай, когато...
И момичето започна да разказва друга история, но изведнъж внезапно спря.
- Хей, какво ти е попита Ародоет, която вече слушаше по-внимателно.
- Виж там! До вратата!
Ародоет се обърна към масивната врата на голямата зала.
- Какво има, нищо не виждам.
- Тя е там, каза с разтреперан глас Аксилес.

- Коя тя? - запита леко разтревожено първокурсничката, като впери големите си сини очи в пребледнялото лице на изтръпналата й съученичка. Като разбра, че няма да получи отговор, бавно извъртя глава в посока на вратата и присви леко очи, като да намери нещо малко и отдалечено от нея. Тя проплъзна поглед от тазвана до земята и отново извърна глава към Аксилес, която стоеше като вкаменена и не отлепяше очи от дървената входна врата.
- Аксилес? - промълви леко грифиндорката. - Аксилес, добре ли си?
Събеседничката й мълчеше и продължаваше да стои все така сковано, вперила поглед на същото място като преди.
- Аксилес? Аксилес, кажи нещо. Аксилеее-ес... - Ародоет не можеше да разбере какво става. "А аз съм била отнесена", помисли си малко по-спокойно и някак шеговито момичето, но тъй като другата грифиндорка продължаваше да стои все така неподвижно, тя започна пак да се притеснява.
- Аксилес! - викна на висок тон синеочката и дръпна другарката си за ръкава. Тя подскочи и погледна стреснато другото момиче, а всички в залата се обърнаха, към тях.
Ародоет се огледа неловко и се усмихна гузно. Учениците отново се заеха с техните си разговори и бързо забравиха случилото се, а грифиндорката придърпа яналснарката към себе си и й прошушна.
- Какво ти става. Кажи ми?
Другото момиче все още наблюдаваше мястото, но вече не чак толкова неподвижно и съсредоточено. То погледна бързо Ародоет, после пак мястото и пак завъртя лице към Ародоет. След което заговори бавно и тихо, като често и бързо извърташе погледа си ту към вратата, ту към събеседничката си: