Масата на Грифиндор

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

Аксилес, Ародоет и Стефи гледаха тази сцена с тъга и разочарование, защото и трите знаеха колко боли, когато се почувстваш предаден от любим човек. Затова трите момичета, всяка на ум, пожелаваха късмет на грифиндореца и се надяваха нещата да се оправят. Колко много сестра му искаше да може да му помогне, но както тя, така и другите знаеха, че точно в този момент само и единствено той може да си помогне, като разбере истината и прецени какво е най-правилно да направи.
Когато го гледаше, Аксилес си спомни за времето, когато бяха в Сървайвър и Келвин беше арестуван. Тогава тя се почувства толкова предадена от човек, който обича и на когото вярва безрезервно. По-късно обаче се оказа, че той го е направил, за да й помогне. Дали и този случай не беше такъв. Дали всичко не беше едно голямо недуразомение. Всички чакаха отговора на Ванеса...

Въси надигна глава и погледна Том право в очите.След това с тих глас каза:
-Бях с Джони,Том-след тези думи няколко сълзи се спуснаха по лицето на Ванеса-Никога няма да ми имаш доверие!
Тези думи сякаш попариха грифиндореца.Той почувства такава вина сякаш бе предал целия свят.Сега от всичка най-много искаше да прегърне слидеринката и отново да си играят и да се гонят.
Отстрани грифиндорките гледаха много учудено и в същото време леко поизплашени от новината.
След малко мълчание първа се обади Ванеса:
-Е,аз ще вървя към нашата маса.Чао!
-Не!-провикна се Том и я хвана за ръката като я обърна към него и силно я прегърна.Аксилес,Ародоет и Стефи гледаха със затаен дъх и когато видяха,че Ванеса също го прегърна момичетата скочиха и извикаха от радост.
От този шум слидеринката се обърна и помаха на Стефи.След това те двамата тръгнаха към другите две грифиндорки за да се запознаят.

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

- Хей, Аксилес, нали ти бях обещал да те запозная с Въси - каза Том като гледаше яналснарката.
А тя беше много доволна, че всичко свърши добре и една голяма и лъчезарна усмивка се беше изписала на лицето й.
- Аз съм Аксилес - каза момичето, протягайки ръката си към слидеринката.
- Аз съм Ванеса, но предпочитам да ме наричат Въси.
- Запознай се и с Ародоет - каза Том.
Слидеринката се протегна, изричайки името си за втори път а отсреща получи широка усмивка и едно весело изречено "Ародоет". Момичето от Аледон гледаше Въси и си спомни за разговора с Том в общата стая. Тя се приближи до грифиндореца и тихо му каза:
- Ти беше прав.
А той само се усмихна, без да казва нищо.

-Много се радвам,че се запознахме момичета,но аз трябва да вървя,че Джони и Драко ме викат за малко,а за жалост не мога да седна при вас.Ако искате може да се видим после на двора или там под лехата.
-Под лехата ще е по-добре-съгласи се Том.
-Добре,значи до тогава-каза Въси и преди да тръгне се обърна към Аксилес-Виж извинявай ако при водопадите съм ти се сторила зла тъпанарка!
-Няма нищо-усмихна се грифиндорката-Чао.
-Чао-помаха слидеринката на останалите и се запъти към слидеринската маса и всички видяха как Джони и Малфой почнаха да я разпитват,но тя не им отговори,а весело си мажеше една филийка и си бъбреше с Айси.
Грифиндорците започнаха да си говорят за станалото туко що.

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

- Готина е - каза Аксилес като погледна Том.
- Да, да не повярва човек, че е слидеринка - добави Ародоет.
- Надявам се, че си променихте мнението за слидерин.
- Ааа не! Въси е едно, слидерин е друго - каза Акси, пиейки топъл чай - Но тя наистина е сладурана. Радвам се за теб.
- Ами при теб как са нещата - каза Том с коварна усмивка?
- Какво имаш предвид - каза уж учудена яналснарката.
- Ами имаш ли си пшриятел?
- Не - каза Аксилес и се замисли.
- Защо, ти си хубаво момиче. А и в двора видях на едно дърво... пишеше Аксилес и Келвин. Кой е той?
- А... просто приятел. Много добър приятел - каза тъжно дългокосото момиче.

Брой мнения : 46 Age : 33 Registration date : 28.10.2007

-Извинявай-бързо добави Том-Наистина!
Момичето само кимна с глава.Грифиндореца се обърна към Ародоет:
-Само ти не си изказа мнението за Ванеса!
-Да така е Аро-съгласи се и Стефи
Но преди да е отговорила Ародоет,Том се изправи и тръгна на някъде.Грифиндорките се обърнаха въпросително към сестра му.
-Сигурно са го повикали-вдигна рамене момичето.
След 10-15 минути грифиндореца пак се появи.
-Какво става?-повдигна глава Стефи
-Въси ме викна-отвърна момчето и се настани между Стефи и Аксилес.
-Защо?-полюбопитства Акси като му подаваше сладкото.
-Тя и Джони отивали на отвари.-каза момчето докато се бореше с филията си( Laughing

).-И все пак какъв ти е отговора Аро?

Брой мнения : 45 Registration date : 10.10.2007

През това време се появи Хелена.Тя разсеяно поздрави Стефи и останалите и седна блозо до тях.Беше замислена и гледаше в една точка ,когато......

Брой мнения : 46 Age : 33 Registration date : 28.10.2007

....когато чу гласа на Том:
-Ей,Хелена!Ела при нас.
Момичето се усмихна и тръгна към тях.Стефи си говареше с Ейми и Аро за някакви домашни,а пък Аксилес и Том разказваха за миналото си.Когато грифиндорката седна при тях се включи в разговора на Том и Акси.
След няколко минути при тях дойдоха Въси и Джони и тумба момичета зад Джон.Яналснарката погледна Том и го попита:
-За каво са тея момичета?
-Фенки на Джони!-подшушна и Том и двамата тихо почнаха да се смеят и след няколко секунди се обърна към Въси и каза-Как си принцеске!
-Както обикновенно!Дали ще може и ние да седнем при вас!
-Да естествено-обади се Стефи,която беше прегърнала Джонатан.
Двамата Рич седнаха на Грифиндорската маса и Въси веднага завърза разговор с Аксилес.Двете много си допадаха,а Джони,Стефи,Ародоет и Ейми си говореха за техни си работи.
-Акси ти кога разбра,че си магъосница?-попита я Въси като се беше облегнала на рамото на Том.

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

- Ами, бях дете, когато разбрах за магическите си способности - отговори Аксилес. - А и са ми разказвали за родителите ми. Те също са били магиосници.
- Разказвали са ти - учуди се Въси?
- Да... те са починали, когато съм била съвсем малка. Но това е дълга и тъжна история.
В погледа на слидеринката се четеше съжаление. Аксилес видя това в очите й и реши да смени темата:
- Хей, ами вие как разбрахте за възможностите си?

Брой мнения : 75 Age : 34 Registration date : 21.10.2007

-Ние още от деца-отговори и Джонатан-Целият ни род е бил магъосници и нормално.
-Даа!Готино беше,нали Джо!-отдаде се на спомени Въси-Само като си спомням,че като стана на 13 всеки ден беше с различно момиче!И до като не срещна Стефи е бил сигурно с около 300 момичета.
-Е са не ме хвали!-разсмя се Джони-А ти като сменяше мочетата като носни кърпички!
-На мен ли ми го казваш!На мен поне гаджетата ми бяха по 5 дена,а не като теб само по един!-заяде прес смях сестра му.
-До сега ни си ми казвала за тея работи!-направи се на обиден Том и се дръпна леко встрани.
-О-хооо!Сестра ми,сега загази-смееше се с глас Джони и едвам не падна от масата.
-Не ми се сърди дее!-поглези се Въси и целуна Том.
-Ти обаче знаеш,че така бързо ти се опрощава всичко-каза Том и отново целуна приятелката си.

Брой мнения : 45 Registration date : 10.10.2007

През цялото време Хелена се хилеше и това нямаше как да не направи впечатление на другите.После в залата влезе Айси и тръгна към масата на Грифиндор.Тя поздрави няколко съученика по пътя си и се усмихна заговорнически.После поздрави и всички на масата и особено Хелена.По лицата на всички се изписа недоумение...
-Та вие сте...е..еднакви!-измънкаха всички,а двете момичета се закискаха.

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

-Ахам !-ухили се Айси и прегърна Хелена,докато всички зяпаха с недоумение.Въпреки че са вийдали и двете поотделно никога не са се сещали да ги съпоставят.Сега обаче нямаше нито един в залата който да не беше зяпнал двете момичета.
-А-а-ама как така?-заекваше Въси
-А-а-ами не знам!-отговори Айси иронично.Двете с Хелена не можеха да спрат да се смеят на учудените физиономии на всички.Срещу тях седяха слидеринци които също гледаха двойничките.Сред тях беше и Драко.Той се доближи до Айси и каза:
-Виж,аз....Извинявай!Не съм искал да те нараня,просто нямах избор!-Айси въздъхна и погледна към бившото си гадже.Нещо в нея трепна.След това погледна Хелена ,която и намигна одобрително.Тогава слидеринката каза:
-Изглеждаш ми искрен...Мисля че мога да ти простя - след това отиде при двойничката си и добави - Запознай се с гаджето ми Драко!

Наистина всички, бяха виждали момичетата по отделно из коридорите, но не се бяха досетили да ги съпоставят измежду множестворо ученици в това училище. Сега ги наблюдава втренчено и мълчеливо, а те се смееха, докато Хели се запознаваше с Драко. Аро не остана чак толкова учудена, колкото останалите, макар и тя да бе доста изненадана, но... в главата й веднага изникнаха образите на Джесика и Дженифър Рейвънклоу, а след това и на близнаците Уизли и тя с лека усмивка пристъпи напред и попита все още изненадано, двете момичета:
- Вие да не сте близначки?

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

-Хах колкото и да е странно до преди половин час не сме знаели една за друга! - каза Айси докато прегръщаше Драко.
-Да , срещнахме се предималко в лекарският кабинет. - допродължи Хелена - не знам как се е случило такова огромно съвпадение,но наистина е много интересно.
Айси се зачуди.Как така ще се случи!Родени са на хиляди километри една от друга , семействата им нямат нищо общо...или пък не!Умислена , тя се бе отплеснала и зяпаше разсеяно в една точка когато...

Аро добави:
- Може би... трябва да попитате родителите си за това. Може и да знаят нещо.
Грифиндорката говореше, докато през цялото време в главата й се въртеше само едно... Една книга... книга, която бе чела преди много години, още когато беше... когато живееше като мъгалка. А именно "Двойната Лотхен" от Ерих Кестнер. Може би историята на двете моичета, които седяха сега пред нея наподобяваше тази от романа на мъгалския писател... А може би не. Може би нещата бяха много по-сериозни, както често се оказваше, откакто бе престигнала в Хогуоертс.
- Или... - продължи Аро, все още търсейки логично обяснение на нещата. - Или сте двойнички! Но... но ако е така...
Лицето на Аро придоби някак странен и мистериозен вид... по-скоро притеснен.
- Ако е такак... Какво? - попитаха в един глас двете еднакви момичета, гледайки страното изражение на грифиндорката.
Тя се сепна и продължи малко по-ведро, за да не стряска излишно двете приятелки.
- Нищо. Спокойно... Просто... Чувала съм, че не е на добре да срещнеш двойника си..., но това са глупости. Не се тревожете. Нищо няма да ви се случи - усмихнато завърши първокурсничката и видя как и другите две моичета се засмяха, макар извитите усни на лицата и на трите девойки да бяха фълшиви.

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

След изкуствения смях на момичетата , остана мрачна тишина . Това , което Аро каза бе изплашило двойничките .
- Аро , това което каза ... вярно ли е ?Аз ... малко се притесних ... - попита Айси . По лицето на момичето личеше явна уплаха . И без това проклятието ,което и тегнеше достатъчно прецакваше приятелствата и , а сега и това ! Достатъчно и беше начина по който наскоро бе научила за смъртта на родителите си , оставаше да загуби още една приятелка и това можеби щеше да е края . Грифиндорката видя уплашеното лице на момичето и въпреки че не искаше да го казва започна да обяснява ...

(оф леле нищо не ми идва на ум ! а между другото Хелена няма да може да влиза скоро Suspect

)

... леко притеснено и по-сериозно в началото, а после с лека усмивка на уста, за да накара чрез нея двете момичета да се почувстват по-добре.
- Виж... Успокой се... И двете се успокойте! Познавъм мъгалите. Живяла съм с тях много време. Сигурно и вие снаете какви са. Постояно си измислят разни истории. Расни фантастични и магически истории, без да подосират за нашето съществуване, но това е друга тема. Хората обичат да си фантазират. Да измислят различни неща, с които да се плашат един друг. Това им е в кръвта. Та те... Та те правят филми на ужасите и ги гледат доброволно бе човек. Не бива да се връзвате на нещо разказано от мъгал. Те постояно си измислят, за да се правят наинтересни или пък да бъдат център на вниманието. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против тях..., но това е така. Съответно и този разказ е лъжа... Измислица. Поредната мистериозна история, която най-вероятно е наерила развитие в разговорите на няколко тинейджъра кай лагерния огън. Нали така?
- М-м-м дааа. Сигурно си права - недоверчиво промънка Айси.
- Ами да. Права съм разбира се. Според мен няма причина за притеснение. Хаде - плесна с ръце и с широка усмивка на лице грифиндорката - Искам отново да видя усмивките на лицата ви
Айси се усмихна лекичко и погледна към Хелена, която съсредоточено гледаше Аро в устата и обмисляше всяка нейна дума внимателно. Хели също погледна Айси в очите и се усмихна леко и неуверено.
- Точно така-а-а - зарадва се първокурсничката и потупа двойничките по раменете - Така ви искам. А и... каквото има да става, ще стане независимо дали се притеснявате за него или не. Нали така? - Весело завърши момичето, след което помаха и отиде да седне до новопоявилите Сапс и Айдил, за да ги поздрави, като от време на време поглеждаше леко разтревожено към двете момичета, защото макар и да се бе опитала да замаже положението и тя не занеше, на кои мъгълски разкази точно да има вяра и на кои не. И макар да се надяваше този да беше един тези, в които няма смисъл да се вярва, защото са лъжа от началото до края... тя не бе напълно убедена в това, въпреки че го премълча пред двете девойки, за да не ги разстрои още повече. А и вече всички край тях я бяха зяпнали с такова учудване и любопитство, че тя прецени мълчанието за по-добрия изход от ситуацията.
А Хели и Айси останаха вгледани една в друга и усмивките им бавно напуснаха отново лицата им. В очите им се четеше, макар и слабо, притеснение. Те тъкмо се опитваха да се развеселят и да възприемат думите на Аро, когато внезапно тя завърши с това страно: "Каквото има да става, ще стане независимо дали се притеснявате за него или не". Какво искаше да каже с това? Нали уж всичко щяло да бъде наред и нямало смисъл да се тревожат за някакви мъгалски измишльотини? В този момент в главата и на двете момичета се въртеше само един въпрос: "Тези "мъгалски измислици" наистина ли бяха такива, или може би... бяха действителност?" Отговора на този въпрос те все още не знаеха, но и двете знаеха едно... че щяха да разнищят тази история и че трябва възможно най-скоро да говорят пак с Ародоет. Но те не знаеха и още нещо... че Аро бе готова да им помогне с каквото може и че... те щяха да узнаят истината съвсем скоро и без да се ровичкат много много.

Брой мнения : 45 Registration date : 10.10.2007

Сега Хелена не знаеше какво да мисли.Радостта й се изпари.Идеята за "Двоината Лотхен" й харесваше повече.
-Ей за това може да има логично обяснение.Нали? Така де още нищо не знаем ,за да се притесняваме толкова.Трябва да разпитаме мъгалските си роднини.Може да разберем нещо.

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

- Аз имам доста мъгъли за приятели , така че и от мен ще има помощ . - каза Айси и се усмихна за първи път от 15 минути истински . - Знаеш ли , предлагам да отидем в библиотеката за да видим дали има нещо там . Не ми се вярва да са пропуснали нещо толкова интересно , въпреки че са ни лишили от такива заинтригуващи четива ... - допълни синеочката скептично.Тя прекарваше по-голямата част от времето си там и знаеше горе-долу за какво става на въпрос.

Брой мнения : 45 Registration date : 10.10.2007

-Ами хайде и без това нямаме голям избор.Може и да намерим нещо.
Хелена говореше с лека несигурност.Идеята да се рови в книги за да разбере каква е истината всъщност и как се е получило така,че да прекара целият си живот в лъжа не й се хареса.Въпреки това се съгласи.Всичко беше по-добре от това да седят и да се чудят,а и Айси звучеше много убедително за книгите.
-Аро идваш ли с нас?-прибави тя накрая.
(ако сте съгласни да пишем направо там)

- Веднага ли? - стресна се Аро, която до сега приказваше нещо със Сапс и бе изпуснала леко нишката на разговора и всъщност не бе разбрала къде точно отиват.
- Да, - отговори Айси - после имам час по...
- Да, да, добре - прекъсна я Аро, защото се сети, че и тя има часове и след като натъпка в устата си някаква сладка, побутна двете момичета в посока към вратата и махайки на останалите, тръгна бързо след тях преглъщайки едро сдъфканата вкусотия.
- А..., всъщнос къде отиваме? - добави разсеяно тя, отделечавайки се от масата.
- В библиотеката, разбира се - поясни Айси отваряйки вратата на Голямата зала и правейки път на грифиндорките да преминат.
- Аха - само поклати глава Аро, след което трите момичета излязоха и хлопнаха вратат след себе си.

Залата беше пълна с ученици. Всички бяха насядали по масите на домовете си и бързо преглъщаха вкусните блюда. Ваканцията вече беше свършила и те весело споделяха впечатления и преживявания един с друг. Само Аро стоеше на ъгала на своята маса и мислеш натъжено за нещо. Почивката по Коледа й се беше отразила добре, но както през ваканцията, така и сега, почти не спираше да мисли само за едно - свадата й с Джордж,преди да замине. Тя повдигна поглед от чинията пред себе си, която почти не беше докоснала и огледа залата. Погледът й се спря на двамата близнаци, които както винаги бяха душата на компанията и развеселяваха група грифиндорци. В този миг погледът й се пресече с този на бившето й гадже, чиято усмивката в тоз миг се изпари от лицето му. Ародоет преглътна тежко и отново се вгледа пред себе си. Почувства се по-самотна от всякога. Беше разделена от родителите си за седмици наред и нямаше да ги види преди лятната ваканця, която сега й се струваше на светлинни години от тук. Сапс и Айдил бяха отишли до кулата на Грифиндор, защото русокоското пак беше забравил един от учебниците си някъде. Брат й се забавляваше с приятелите си от трети курс, но този път не беше седнал до близнаците Уизли, както правеше обикновено. Момичето го погледна и по лицето й се изписа лека усмивка за кратко. "Той поне винаги ще бъде с мен", помисли си тя. "Той и..." Синеочката се огледа, но не намери този който търсеше, а иминно Аксилес. Нещо сякаш я прободе в гърдите. От както се бяха запознали, те постоянно бяха заедно. Дори Коледа щяха да празнуват заедно, но Акси и Лео бяха отказали поканата на родителите на двамата Авоназукод. Може би, не искаха да досаждат, макар това да беше невъзможно. А сега, сега синеочката дори не знаеше къде беше приятелката й. Тя беше отишла някъде навън с Виктор. И макар на Аро да й беше самотно, по лицето й отново се появи лека усмивка, защото знаеше какво я очаква, щом приятелката й са върне. А именно - подробно описание на случилото се. Ародоет взе вилицата си и набоде на нея една от вкусните палачинки с течен шоколад пред нея. За пръв път, на нея на й се ядеха палачинки, но това скоро щеше да се промени, защото при мисълта за това как ще подлага на кръстосен разпит яналснарката й стана по-дбре и сякаиш придоби апитит. И както си седеше така и размишляваше, зад нея тихо се приближи някой, който погледа известно време, как тъмнокоската поглъща цялата палачинка, само на няколко големи хапки и каза:

П.П. МОЛЯ ВИ СЕЕЕЕЕЕЕЕ НЯКОЙ ДА ПИШЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

- Hа това му ce каэва ядене ! - това беше Айси , която зяпаше момичето как нагъва така апетитните палачинки . Oo a колко ги oбичаше тя и колко втренченo гледаше пътя им oт чиниятa , до устните на Apo . - Извинявай , aмa може ли да ceдна при теб ? - попита синеочката , продължавайки да оглeжда изкушението c oкокорени очи .

- Разбира се - усмихна се Аро и премести купчинката с книги, която беше поставила до себе си на пейката. Тя ги вдигна с една ръка и ги слижи отляво на масата, като направи място на слидеринката да седне от дясната й страна. Момичето се зарадва, че ще има с кой да си говори докато се върнат другите и докато размишляваше набута последния залък от поредната палачинка в устата си. Чудеше се какво ще кажат грифиндорци като видят слидеринка на масата, но тази мисъл не се задържа дълго в съзнанието й. Освен това, Айси често се навърташе тук покрай Хели, така че едва ли щеше да има проблем. (А и чесно казано, точно в момента, на синеочката не й пукаше особено.) Междувременно Айси се настани удобно до първокерсничката, която преглъщайки почти цял залъка в устата си, предложи прибутвайки златната чинията по-близо до другото момиче:
- Искаш ли да си вземеш?
- С удоволствие - зарадва се от сърце тъмнокоската и грабна лакому една от апетитните палачинки.
- Как прекара ваканцията? - полюбопитства Авоназукод и също си взе една.

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

- Aми , отидох при една от лелите си. Реших че ако не се връщам вкъщи, няма да ме боли толкова от ... - и момичето замълча , като се сети за смъртта на родителите си . Всъщност , ваканцията и беше отвратителна , защото същата леля представляваше стара сбръчкана дама , със злобен нрав и ужасна прическа . Още по - лошото е че възрастната жена мразеше Айси , но омразата беше взаимна . За жалост това бе единствената роднина на сирачето .

(нищо не се сещам Neutral

а и имам малко проблеми с клавиатурата , затфа е толкова малко sorry Embarassed

)