Масата на Рейвънклоу

Директор Брой мнения : 945 Registration date : 08.02.2007

Рейвънклоуци,тук пишете под РП как сте похапнали и какво сте си говорили със приятели на масата... Wink

Здрасти рейвънклоуци аз съм Бела...има ли някой друг освен мен и Картър тук?

Брой мнения : 27 Registration date : 30.09.2007

Вече да, и то две близначки. Аз и сестра ми Джес. Very Happy

Брой мнения : 27 Age : 30 Registration date : 30.09.2007

А, ето ме и мен. Приятно ми е.

Брой мнения : 27 Registration date : 30.09.2007

Двете близначки се приближиха към масата на дома си, след като се бяха разделили с Ародоет и седнаха една до друга в единия ъгал. Те не познаваха още никого, за това започнаха да разговарят помежду си за нещо. Само след наколко минути залата се изпълни с ученици и след като пред тях се появиха огромни блюда и най-различни фкусотии, всички залапаха бързо храната.

Когато се нахраниха вдигнаха поглед от тяхната маса и заоглеждаха учениците от другите домове. След малко вниманието им бе привлечено от една шумна групичка слидеринци , които разговаряха на масата си. Погледите на близначките се срещнаха с тези на едно красиво чернокосо момиче . То се отдели от групичката ученици и тръгна към тях.
- Здравейте , вие сте нови , нали? - попита тя и се усмихна леко - Приятно ми е , аз съм Кийра Лестранж.
- Случайно да не сте Министъра на магията - възкликна едната близначка, но не дочака отгвор. - Аз съм Джеси , а това е Джени ...

Брой мнения : 27 Registration date : 30.09.2007

- Лестранж! - възкликна Дженифър - Много ми е приятно да се запознаем. За мен е чест.
- Хм, благодаря - усмихна се леко Кийра - А вие...
- Бихте ли ни разказали нещо за Министерството. Как изглежда отвътре? Никога не съм го виждала. - прекъсна я любопитно Джесика.

Кийра се засмя.
- Някой ден ела да го видиш ... трудно е за обяснение. ... А вие сте Джени и Джеси кои?
- Рейвънклоу! - казаха в хор момичетата и се усмихнаха.
- Охоо наследници на основател - промълви Кийра - Всъщност знаете ли, че единствено Рейвънклоу и Слидерин са успели да продължат фамилиите до тук.
- Ами не , всъщност не знаех че дома ви си има наследник. - обади се Джеси.
- Наследници - поправи я Кийра и се усмихна. - 4-ма.

( Нещата , които написах за Слидерин и наследници са според форума , не са от книгата Smile

)

Брой мнения : 27 Registration date : 30.09.2007

- Сериозно? - погледна я с учудване Джесика.
- Цели четирима? - обади се и Дженифър.
- Ами... да - Засмя се Кийра.
- Кои са те? - полюбопитства Дженифър - искам да се запозная с тях.
- Ооо не, пак ли? Няма да е сега. Ако не помниш... някои хора имат да се записват на предмети. Обеща ми, че след като обядваме вече ще си решила и...
- Добре де, добре. Престани с тея часове най-сетне. Отиваме след малко.
- Къде смятате да се запишете? - попита с интерес Лестранж - Можете да дойдете на мойте часове.
- Ти и преподаваш ли? - попита с възхищение Джен - Освен министър си и провесор.
- По какво преподаваш? - запита с интерес другото момиче.
- По ЗСЧИ, или ЧИ както го прекръстих аз - отговори гордо Лестранж.
- Хммм, аз си мислех по-скоро за часовете по въл...
- Сериозно - прекъсна сестра си Джен - непременно трябва да се запишем. Нали Джес. Моляяя теее.
- Не е задължително да се записвате и двете. Ако Джес не иска, ела само ти - просъветва ги Кийра.
- Да, но... - възпротиви се леко Джен.
- Ние по-принцип... - обади се и Джес.
- Вие обикновено се движите заедно нали? Е, крайно време е всеки да поеме по собствения си път. Освен това така имате по-голям шанс за оцеляване.
- Не се безпокой - обади се отново Джесика - ако може, Джес би се записала за всички предмети.
- Хм, значи си имаме втора Хърмаяни в училището? - отново се засмя Кийра, а Джес наведе главаи се изчерви лекичко.
- Коя е Хърмаяни? - попита сестра й.
- Една грифиндорка. Не ти трябва да знаеш - изсмя се Лестранж.
- Ха, ха. Добре - засмя се и близначката.
Джесика само гледаше отстрани очевидно допадналите си момичета и се чудеше какво да каже, за да се вмъкне в разговора. "Както винаги", помисли си тя.
- Все пак, кои са четиримата наследници? - попита с интерес сестра й.

- Ами ...... трима от тях са ей там - Кийра посочи масата на Слидерин и по-точно шумната групичка в средата. Кармен Риддъл , която бе видяла , че приятелката и я сочи се изправи и отиде при тях.
- Ах ти , пак ли нещо заговорничиш срещу мен , а? - с бодър глас и уж обидена се обади русокоската.
- Ни най - малко - отвърна другото момиче. - Просто те посочвах ... но щом си тук може направо да се запознаеш.
- Ааа здрасти - поздрави новодошлата слидеринка , след като забеляза близначките - Аз съм Кармен Риддъл.
- Джеси
- и Джени
- Рейвънклоу - последните думи двете близначки казаха отново заедно.
- Ооо значи познавам братовчед ви ... излизахме една седмица.
- Ооо дълго сте ходили - иронично каза Кийра.

Брой мнения : 27 Age : 30 Registration date : 30.09.2007

Беше настъпила студената зима и навън всичко бе потънало в бяла тишина. Но вътре... Вътре в големия замък съвсем не беше така. Поне не още. Днес беше денят, когато учениците отпътуваха по домовете си, защото вече бе започнала коледната им ваканция. Голямата зала бе пълна с ученици, които се смееха и закачаха един с друг. Те всички с нетърпение очакваха "Експрес Хогуортс", който щеше да ги вземе след закуска и да ги откара при любимете им хора за празниците. Всички ги очакваха с нетърпение. Всички, освен... две фигури в рейвънклоуски мантии, които седяха на края на една от пейките до своята маса. Те имаха някак отчаян и натъжен вид и обсъждаха нещо помежду си.

Брой мнения : 27 Registration date : 30.09.2007

- Е, явно няма да стане - промълви една от близначките, защото това бяха Джесика и Дженифър Рейвънклоу.
- Явно няма - добави другата.
- Гадно ми е за Аро. Всичките й приятели заминават.
- Да, включително и Джордж.
- Защо наще толкова упорито отказват да останем с неяяя?
- Джен, те не отказват да останем с нея. Те отказват да НЕ бъдем с тях на Коледа.
- Да, така е но... Всъщнос аз така и не разбрах, тя защо ще остане сама тук?
- Ами, защото...
В този момент вратата на Голямата зала се отвори и от там влязоха Ародоет, Римидалв и Акси.

Щом видя двете момичета, Аро дръпна Аксилес и двете се запътиха към тях, а брат й отиде да седне на своята маса.
- Добро утро момичета - усмихната до ушите се провикна Аро.
- Добро утро - отговориха двете в един глас, доста учудени от щастието на оставащата самичка в училището Ародоет, а Акси помаха за поздрав на двте близначки.
- Защо сте толкова унили - запита удивена синеочката и усмивката й изчезна от лицето й.
- По-точния въпрос е защо ти си толкова щаслива? - обади се леко троснато Джен.
- Нали вчера ти казах, че нашите отказват да ни оставят тук за празника - добави Джес - Как да сме щасливи при положение, че ти ще останеш сама тук и...
- Това ли било? - прекъсна я грифиндорката - Сладките ми те... Много мило, че мислите за мен, но аз няма да съм сама. Брат ми също остава. Всъщност той е причината да не се приберем. А и... - исмихна се лукаво грифиндорката поглеждайки към Аксилес, която се засмя и продължи.
- А и, планувамеее... тя и Ри да дойдат у нас и да празнуваме заедно с брат ми.
- Супер - извикаха в един глас двете близначки и се зарадваха, че приятелката им няма да бъде сама на празника.

Брой мнения : 27 Age : 30 Registration date : 30.09.2007

В този момент всички прозорци се отвориха и в топлата зала нахлу леден въздух, а заедно с него и десет - петнадесет сови, които носеха писма за някои от оставащите в замъка ученици. Ародоет видя сред тях и една много позната. Совата на родителите й. Тя се зарадва и видя как птицата пуска в ръцете на брат й писмо. Момичето се зачуди дали да отиде при него, или да прочете писмото по-късно. Все пак желанието да прекара още малко време с приятелките си, преди да заминат надделя и тя седна на тяхната маса, като дръпна Аксилес за ръкава, за да стори същото. Момичетата се заприказваха весело и заобсъждаха някакви свой си, момичешки работи, когато...

Когато до тях се приближи бързо едно високо и тъмнокосо момче, което потупа намусено Ародоет по гърба.
- Яж по-бързо и отивй да си приготвиш багажа. Заминаваме с влака за вкъщи. Нашите ми изпратиха писмо току що.
По лицето на Аро се изписа уплаха.
- Защо? Какво е станало?
- Нищо. Обаче мама държи да се приберем. Ако зависеше от мен... намаше да празнувам Коледа с баща ни, обаче тя е написала толкова затрогващо писмо, че няма как. Ето, чети - и момчето бутна един лист хартия в ръцете на сестра си. И баба, ще дойде у нас за празниците. Тъй че... се прибираме. Магията за стягане на багаж е...
- Знам каква е магията. Благодаря - сопна му се сестра му и добави, че се е справила отлично на срочните изпити.
- Добре. Щом знаеш яж по-бързо и отивай в момичешката спалня, за да я практикуваш над куфарите си. Аз отивам да кажа на г-жа Макгонагъл да ни извади от смисъка с оставащите ученици.
Момчето се отдалечи, а Аро разочаровано зачете писмото.
- Е Акси, явно няма да празнуваме заедно - промълви тя, още преди да е стигнала до края. - Не и тази година.
Аксилес я прегърна и утешително каза:
- Спокойно... догодина.
Аро също прегърна приятелката си, а двете рейвънклоуки само ги гледаха натъжени и се чудеха какво да кажат. Аро много се радваше, че се прибира, но тъкмо се бе настроила че няма и че ще празнува с Акси и Лео, за това писмото хем я разочарова до някъде, хем я зарадва много.

Брой мнения : 15 Registration date : 20.11.2008

здравеите.Аз се казвам Мик.
Мик седна мълчаливо на масата.Един ученик го заговори:Ти от кой дом искаше да бъдеш?Аз отговорих:От Грифиндор.Значи сме квит.И аз така.