Хари Потър и Философският камък

Гост

В тиха вечер пред вратата на една от къщите на тиха уличка е оставено момченце с мълниевиден белег на челото... Десет години по-късно порасналият Хари Потър научава, че е магьосник и дете на магьосници, и отива да учи в най-доброто училище за магия и вълшебство - "Хогуортс". Предстоят му учебни занимания с магии и отвари, часове по вълшебство и трансфигурация, изключителни постижения върху летяща метла в спорта на магьосниците куидич. Храбър, съобразителен и подкрепян от верните си приятели, Хари успява да запази самообладание дори в невъобразимо тежки ситуации и да сломи Волдемор - най-могъщия Черен магьосник.

Какво мислите за книгата ?

Гост

Много готина книга... ама знаете ли Хари Потър книгите са едни от малкото книги които съм чела и да съм ги довършила докрай...все ги зарязвам до половината и се отказвам... но с тези не е така- A защо така се получава... - много просто - защото са интересни. Мисля че тук изразих мнението за всичките не само за "Хари Потър и Философският камък" study

.... написа:: Много готина книга... ама знаете ли Хари Потър книгите са едни от малкото книги които съм чела и да съм ги довършила докрай...все ги зарязвам до половината и се отказвам... но с тези не е така- A защо така се получава... - много просто - защото са интересни. Мисля че тук изразих мнението за всичките не само за "Хари Потър и Философският камък"

Хм ... с доста претенции си щом смяташ, че всички книги за беззинетересни Twisted Evil

До 6 книга ми харесват, 7 е боклик за мен Exclamation

Много, много яка книжка (една от малкото, които съм чела от поредицата). Спомням си, че в началото, когато една приятелка ми я даде стисках палци да е по-тъничка, защото ако е дебела - няма да я довърша. С повечето книги става така, защото имат скучно начало и докато стигна до интересната част ми писва и е голямо мъчение. Малко са книгите, които са ми харесали и съм ги овършила с интерес. Главно, защото писателите пишат дълги изречения, при които докато стигнеш края, си забравил началото. Както и да е. Да оставим друфите на страна за момент. Когато започна манията за Хари Потър аз си мислех "Какво всички му се кефят на тва. То е пълен боклук". Навсякъде се говореше за Хари Потър. Дрън-брън. Във списанията все плакати на "онея шматки актьорите", за каквито ги мислех тогава. Може би това отрицателно отношение се получи, защото когато гледах първия филм, бях малка и не можех да прочета репликите на актьорите, освен това мама не ми даваше да гледам страшните сцени и аз загубих интерес (и заспах). После много години по-късно, когато взех книгата и си каза "Дано е по-тънка", съжалих за думите си. Щом започнах да я чета, не можах да се отлепя от нея. Това е една от най-интересните и интригуващи книги, които съм чела. Може би бие всички досегашни любими мой книги. После вместо да се надявам да е по-тънка, съжалявах, че е по-дебела и че я свършвам. И започнахд астискам палци другите да са дебели Very Happy

Ако преди година бях попаднала на тази тема щях да напиша- лълна измишльотина, но сега бих казала че тази поредица може би е най готината в света
Когато ми я препоръчахабях доста зле настроене и мислех че няма да я прочета и до половината но съм ги прочела и 7 те