Учебник по Мъгълознание

Директор Брой мнения : 945 Registration date : 08.02.2007

Тук ще бъде поставен първия урок на всички първокурстници и второкурстници по този предмет. А ето го и него:
Историята на билярда и дълга и богата. Играта е играна от крале и обикновени хора, от президенти, душевноболни, дами, господа и други енергични хора. Произхожда от игра на открито, подобна на крокета, която се е играла някъде през 15-ти век в Северна Европа и, вероятно, във Франция. Играта е пренесена на закрито, върху дървена маса, покрита със зелена тъкан, за да имитира тревата, като масата е била обградена по краищата с най-обикновена преграда. Топките са били по-скоро търкаляни, а не удряни, с дървени пръчки, наречени “мейсиз” ( от английски “mace” - боздуган; жезъл). Терминът “билярд” идва от френски, или от думата “billart” – вид дървена пръчка (щека), или от думата “bille” – топка.
В началото играта е играна с две топки на маса с шест дупки, с вратичка, подобна на тази при крокета и отвесна пръчка, използувана за цел (мишена). През 18-ти век вратичката и целта постепенно изчезват, като остават само топките и дупките. Повечето от информацията ни за ранния билярд идва от записаните резултати от играта на членовете на кралското семейство и на благородниците. Играта е била позната като “Благородната игра на билярд” в началото на 19-ти век, но съществуват доказа-телства, че играта е била играна от хора от всякакви професии от самата й поява. През 1600 г. играта е била достатъчно известна на обществото, за да бъде спомената от Шекспир в “Антоний и Клеопатра”. Седемдесет и пет години по-късно, първата книга за правилата на билярда споменава за Англия, че “има само няколко важни града, в които няма публична маса за билярд”.
Щеката за билярд се появява в края на 17-ти век. Когато топката се намира близо до перилото на масата (ЗАБ. от английски “rail” - перило, ограда, парапет) “мейс”-ът е бил много неудобен за използуване, поради голямата му глава. В такива случаи играчите обръщали “мейс”-а обратно и използували дръжката, за да ударят топката. Дръжката била наречена “кю” (queue – опашка, край), откъдето идва и думата “cue” (кю). За дълъг период от време само на мъжете било разрешено да използуват щеката “кю”; жените били задължавани да използуват “мейс”-а, тъй като се предполагало, че има по-голяма вероятност те да скъсат плата с по-острата щека “кю”.
В началото масите имали плоски отвесни стени за перила (ВИЖ по-горе) и тяхна функция била само да предотвратяват падането на топките от масата. Те наподобявали бреговете на река и дори били наричани “banks” (брегове). Играчите открили, че топките могат да отскачат от перилата и започнали нарочно да ги използуват. Ето защо “bank shot” е удар, при който топката се удря така, че да отскочи от борда, като част от целия удар.
Оборудването за билярда се развива много бързо в Англия след 1800 г., най-вече в резултат на Промишлената революция. Кредата започва да се използува за увеличаване на триенето между топката и щеката дори преди щеките да имат накрайници . Коженият накрайник на щеката, с който играчът може да придаде странично въртене на топката, се налага изцяло през 1823 г. Посетители от Англия показали на американците как да използуват въртенето на топката (spin), което обяснява защо се нарича “английски” в САЩ и никъде другаде. (Самите англичани го наричат “side” – сайд – страничен удар.) Щеката от две части се появява през 1829 г. Аспидът става популярен като материал за плотовете на масите около 1835 г. Гудиър открива вулканизацията на каучука през 1839 г. и от 1845 г. той започва да се използува за бордове. Около 1850 г. масата за билярд е еволюирала съществено почти до съвременната си форма.
Преобладаващата игра на билярд в Англия от около 1770 год. до 1920 год. е Английският билярд, който се играе с три топки и шест джоба на голяма правоъгълна маса. Съотношение 2:1 между дължината и широчината става стандартно през 18-ти век. Преди това не е имало фиксирани размери на масата. Традицията на Английския билярд е пренесена в наши дни най-вече в играта на снукър /сложна и колоритна игра, комбинираща нападателни и отбранителни аспекти, която се играе със същото оборудване както Английския билярд, но с 22 топки, вместо 3/. Английският апетит за снукър може да се сравни само с американската страст към бейзбола. Състезания по снукър се провеждат ежедневно в Англия.

а сега нещо по пикантно
всеки магьосник знае за дуелите, а също така знае и какво е залагане
вече се запознахте с основите на билярда и ще ви представя историята и правилата на един по-малко известен вид
а именно- покер топката
за мъгълите думата покер е еднаква като залагане
забавлявайте се докато ви разказвам

ИГРА “ПОКЕР ТОПКА”
СВЕТОВНИ УНИФИЦИРАНИ (СТАНДАРТИЗИРАНИ) ПРАВИЛА:
Валидни от 1997 г.

По принцип се прилагат Общите правила за билярди с отвори (джобове), освен ако настоящите допълнителни правила не са в ясно тяхно противоречие.
ЦЕЛ НА ИГРАТА - Пълен комплект от 15 стандартни топки за билярд с джобове се подреждат произволно в триъгълник без определен ред. За играта са нужни от 2 до 6 играча (най-добре е 3-ма). На всеки играч се дават 7 карти от пълна колода за покер (52 карти). Всеки един играч отговаря за запазването на ръцете си по време на играта. Съответствието между карти и топки е както следва: асо – топка 1, 2-ка – топка 2, … …., вале – топка 11, дама – топка 12, поп – топка 13. Топки 14 и 15 се считат за неутрални. Целта на играта е да свършиш ръката си. Например, ако имате ръка от две дами, два попа, една четворка, една шестица и една осмица, целта Ви е да вкарате топки с номера 12, 13, 4, 6 и 8. Играчът, който стреля, маха от ръката си картите, когато вкара съответните топки. Ако в горния пример, например, играчът вкара топка 12, той веднага маха от ръката си двете дами. По принцип тази игра се играе на пари, като предварително се определя сума за всяка една карта, останала в ръката Ви в края на играта.
НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ - След като се раздадат картите, началното разбиване се прави от играча, който е спечелил предишната игра. Редът за игра се определя от броя карти в края на предишната игра. Играчът, който е бил останал с най-много карти, играе последен. В случай на равенство в броя на картите, се гледа по-високата карта за определяне на реда. Обикновено ударът за разбиване е за меко разбиване, като при обикновен пул, при което играчът на ред не прави истински удар. Играчът, който стреля, е ЕДИНСТВЕНИЯТ играч, който може да маха карти от ръката си, когато бъде вкарана съответствуваща топка. Например, ако играч А не успее да вкара топка 3 и следващият играч Б реши да вкара същата топка 3 (вероятно защото играч Б също има тройка в ръката си), играч А трябва да задържи своята тройка докато дойде отново реда му.
Ако има победител преди играч А да се върне на масата за игра, тройката в ръката на играч А ще бъде в негова вреда. По време на игра, могат да бъдат вкарвани САМО топки, които съотвествуват на карти в ръката на стрелящия играч. За всяка една вкарана топка играчът трябва да махне незабавно от ръката си съответствуващите карти. Има само две неутрални топки (14 и 15), които играч може да вкара с цел да получи по-добра позиция или като защитен удар, по всяко време на играта. Комбинациите са разрешени дотолкова, доколкото играчът вкарва топки, отговарящи на неговата ръка. Играчът продължава играта си само ако е вкарал правилна или неутрална топка.
ФАЛОВЕ - Скречът се смята за единичен фал, който води до загуба на ред и теглене на една карта от неизползваните в колодата. За скреч се смятат вкарването на топката-бияч в джоб, неуспех да се удари топка-мишена, да не се докара топка до спонт след удар и т.н. Вкарването на правилна топки и скреч се смята за двоен фал, който води до загуба на ред и теглене на две карти от неизползуваните в колодата. Вкарването на топка, която не съответствува на карта в ръката на играча, също се смята за двоен фал. Вкарването на правилна и на неправилна топка при един удар също се брои за двоен фал. Това често се случва при разбиващи удари. Играчите трябва да бъдат много внимателни за това как ще реагира групата топки при разбиващ удар, тъй като наказанията са жестоки. Когато бъде направен фал, играчът, който го е направил, няма право да чисти карта, дори и да е вкарал правилна топка. Той трябва да задържи картата си докато отново му дойде ред.
РЕД НА ИГРА - Когато играчът дойде към масата за игра, негово задължение е да изчисти от ръката си всички карти, които вече не са в игра (съответ-ствуващи на топки, които са били вкарани от други играчи и са еквивалентни на карти в ръката на играча). Ако играчът не направи това чистене до края на реда си, трябва да изчака отново да му дойде реда, за да чисти карти. Ако всички карти в ръката на играча са били направени преди да дойде реда му, този играч автоматично печели играта, когато му дойде реда. По време на играта, количеството карти, които всеки един играч има, е известно на всички, като играчите трябва да сверяват наличните карти с другите играчи, при тяхно поискване.
ПОБЕДА - Играта се печели, когато не останат карти в ръката на играча на ред. Това може да стане в резултат на вкарване на всички топки, съответствуващи на картите в ръката, или при идване на реда, когато всички такива топки са били вкарани. При това положение победи-телят събира печалбата си на базата на наличните карти в ръцете на загубилите. Редът за следващата игра се определя от броя карти, останали в ръцете на загубилите. Този, с най-малко карти, играе след разбиващия (победителя), а този, с най-много карти, играе последен. При равенство се гледат най-високите карти.
СТРАТЕГИЯ - Има много и най-различни стратегии за тази игра, в зависимост от играчите, техните умения и т.н. Както при всяка игра на карти, използува се блъфирането, когато играч, който няма подготвен удар, може да не избере да играе по своя топка (блъф), но може би да прекара на позиция правилна топка, или да затвори играта за другите играчи.