Масата на Слидерин

Слидеринци,тук пишете под РП как сте похапнали и какво сте си говорили със приятели на масата...

директора, който започна да говори.
- За съжаление обявявам, че тази учебна година не успяхме да открием учител, който да иска да преподава защите срещу черните изкуства, затова този предмет няма да се практикува.
В залата се чуха недоволни гласове. Само слидеринци мълчаха. Изведнъж една висока и стройна фигура се изправи от тяхната маса и се насочи към директора.
- Професоре, може би бихте позволили аз да преподавам този предмет ? - каза смело със студен глас Кийра Лестранж.
Цялата зала утихна , за да чуе какво ще каже директора в отгвор на това дръзко запитване.

Директорът огледа младата дама и радостно каза:
-Връщам си думите назад. Защита срещу черните изкуства ще се практикува и ваш професор по него ще бъде тази невероятна млада дама. Назначавам я на този пост от сега завинаги и й разчитам да ви научи на много. Вярвам в нея. Е, г-це Кийра. Вие сте министър на магията и затова ви имам доверие. Как не се сетих преди за вас. Честито- вече сте преподавател по Защита срещу Черните изкуства. Можете вече да се настаните на онзи малък трон до мен на учителската маса. Честито- да вдигнем тост за Кийра. Наздравеее!!!

Цялата зала избухна в щастливи гласове. Само Грифиндорци не бяха въудушевени от избора на професор за ЗСЧИ. Те презиразаха Кийра , но това не и пречеше - тя ги мразеше повече. Красавицата обаче не се насочи към учителската маса, а се върна при слидеринци.
- Хей, какво правиш? - попита Драко невярващ.
- Да не мислиш, че ще стоя при онези дъртаци - засмя се сестра му и му смигна.
В същия миг пред тях се появиха стотици вкусни блюда. Драко се нахвърли лакомо направо на десертите ...
- Какво - профъфли след малко той докато грабваше второто парче торта.
- Ще ти стане лошо - засмя се Кармен, но той само поклати глава.
- Хаха , остави го Карамелче - усмихна се Кийра - може да не яде с дни, но без сладко не може. Това е ген на семейството - добави тя взимайки си голяма купа сладолед.
- Виждам - каза весел глас зад момичето.
- Елиът! Здрасти какво правиш тук? - попита Кийра хвърляйки се на на момчето.
- Дойдох да ви посетя малко ... за една учебна година.
- Еха ... още хора в комапнията - включи се и Киира радостно. - Що не вземеш и ти някой предмет ... поне всички да сме професори.
- Ммм май ще пропусна - отвърна русокоското и всички се разсмяха.
- Супер! Значи можеш да играеш куидич!
- Драко ... стига си тормозил хората с тая игра - усмихна се Кармен оттегчено. - Не ти ли е достатъчно , че аз , Киира и Кийра ще играем?
- Ама вие сте момичате и се чувствам сякаш ще превземете отбора скоро.
- Драко! Нали ти ни искаше в отбора - каза възмутена сестра му
- Е ... да защото сте добри, но все пак трябва да има мъжко присъствие.
- Дрън, дрън - засмя се Кармен и с това сложиха край на темата с куидича ...

Учебната година бе почнала, по същото време когато дойде и лошото време. Таванът на голямата зала беше тъмно син , почти черен и по него святхкаха светкавици. Стотици свещи витаеха из въздуха, за да осветяват масите на домовете, които сега бяха празни, защото все още не се бе зазорило. Кийра Лестранж бе първата, която се появи в залата. Тя носеше пътническото си наметало и нямаше вид на момиче, което току що е станало. Младата жена се запъти към масата на Слидерин , оглеждайки тавана. Седна точно в средата на масата , на една от дългите скамейки и си придърпа чаша кафе със сметана. Отпи от топлата напитка и извади пръчката си - тя бе дълга 32 сантиметра, направена от абанос със змейска сърдечна нишка, както на майка й. Кийра я огледа. Тя бе същата като в деня, в който я бяха направили за нея. Гладката повърхност не издаваше по никакъв начин, че оттогава са минали години и за извършени хиляди заклинания. Чернокоската прибра пръчката си отпи още една глътка кафе, а в същия момент тавана на Голямата зала просветля, а през големите прозорци проникнаха лъчите на изгряващото слънце ...

В този момент вратата на голямата зала се отвори и вътре влезе Ародоет - усмихната и в добро настроение, въпреки ранния час. Тя затвори тежката врата след себе си и зкрачи бавно напред. Стъпките й отекваха в празното помещение, в което все още не се виждаше никой освееен...Кийра Лестранж. Момичето спря за момент и усмивката напусна лицето й. Замисли се за малко, но после се приближи с бавни стъпки до масата на Слидерин, където Лестранж отпиваше глъдка кафе и отново се усмихна. Тя я поздрави бодро и учтиво сякаш нищо от това което се бе случило предишния ден в "Трите метли" нямаше значение за нея и сякаш не беше чула заканителните думи на Лестранж на връщане към Хогуортс.

- Добро утро - поздрави студено Кийра и дори не вдигна поглед от вестника, който четеше. Бе се вгледала в една статия за масово нападение над Азкабан. Момичето се усмихна леко , след което погледна към Ародоет. - Какво правиш толкова рано тук?
- Ти също си станала доста рано - отвърна грифиндорката бодро.
- Сега пристигам в двореца - обясни чернокоската.

Ародоет я погледна учудено и забеляза пътническо й наметало на което не бе обърнала внимание до сега. Усмихна се приятелски и отговори на въпроса й:
-Аз нали от скоро съм тук и ми е много интересно. Не ми се ще да губя време в сън. А и не ми се спеше особено -каза набързо първокурсничката. Направи кратка пауза и попита добродушно -Ами ти, от къде пристигаш? Къде си била толкова рано сутринта?

- По работа. - отвърна кратко Кийра и Ародоет потръпна при мисълта каква е тя. - Спокойно не е това, което си мислиш - каза чернокосата слидеринка и се взря в очите на другото момиче.
- А ти откъде знаеш какво си мисля - сепна се леко Ародоет.
- Аз съм легилимантка - обясни Кийра и се умсихна - Разбирам всичко, което ти е в главата.
Настана тишина. Ародоет незабележимо преглътна.
- Имах работа в министерството. Проблеми с братовчедка ми .... все още не мога да и простя, че се ожени за онзи. - в гласа на Кийра прозвуча презрението , което беше доловила Ародоет в Трите метли.
- Кой е той?
- Казва се Ремус. Върколак е ...

-Омъжила се е за върколак? -запита учудено Ародоет. -Ще е добре да се пази от него на пълнолуние - опита се да се пошегува момичето, но на Лестранж не й беше никак забавно.
Ародоет се почуства малко неловко и замълча за секунда. После се прокашля и попита:
-А защо не можеш да й простиш. Толкова ли е ужасно, че се е омъжила за върколак?

- Проблема не е толкова, че се е оженила за върколак , а кой е той ... но няма значение. Няма да разбереш.
Ародоет кимна небрежно и попита.
- Ти изглежда знаеш доста повече неща .... които са над средностатистическите магически знания.
Кийра се усмиха, но не отговори веднага.
- Може и така да се каже. А ти? На какво си способна?

- Ами като начало съм зоомаг. Освен това имам намерението тук да науча много неща, които да овладея достатъчно добре, за да мога един ден с гордост да се нарека ДОБРА МАГЬОСНИЦА. - каза усмихнато Ародоет.
Изведнъж вратата се отвори и вътре нахлуха куп ученици. Те изпонасядаха на масите на домовете си и започнаха бързо да ядат и да си приказват оживено. Ародоет чу някой да вика името й от към Грифиндорската маса. Тя се обърна и видя да й махат близнаците Уизли и двамата й най-добри приятели на име Айдил и Сапс. Тъмнокосото момиче се усмихна широко и също им помаха. Тя пожела довиждане и приятен ден на Лестранж, която й отговори със същото и радушно се затича към масата на дома си.

Кийра не остана дълго сама. След малко едно русо момче влезе в Голяма зала, огледа се и след като я забеляза се запъти към нея.
- Здрасти - поздрави той и я целуна. - Пак ли проблеми в министерството?
- Не точно - отвърна на усмивката Кийра. - Онзи върколак пак създава проблеми. Ордена изглежда продължава акцията си срещу Лорда, въпреки че оня клоун падна от кулата.
- Сега си имат друг палячо , който да следват - разсмя се Елиът и кимна към масата на Грифиндор, където стоеше Потър. А това новото момиче ... с нас ли е?
- Не - отсече Кийра - ... или поне не още. - в очите на момичето се появиха искри.
- Какво искаш да кажеш
- Не е толкова глупава .... но избра грешния човек ... Както и да е, не ми се говори за това - усмихна се чернокоската.
- Ммм добре - прегърна я Елиът - Чух , че ще се дуелиираш с Джони ( Картър беше по-хубаво )
- Стига да приеме - разсмя се Кийра, но в същия миг някой я прекъсна ...

- Здрасти, Кийра! Надявам се, че ще гледаме дуел скоро. - усмихната поздрави Кармен макар че изглеждаше уморена и изтощена.
- Карамелче, къде се губиш? - веднага попита нервен Драко. - Изпусна...
- Няколко куидични тренировки. - казаха в един глас Кийра и Елиът. Тримата с Кармен се разсмяха, но Малфой леко се нацупи.
- Ам, това риторичен въпрос ли беше? Как къде съм била? В Ада естествено! - каза момичето отпускайки се на стола. - Имах проблеми със "змията".
- Какво е станало?
- Ордена! - тихо казаха двете блондинки в един глас....

- Хей какво стана с косата ти! - извика Драко , гледайки към русите коси на Кийра, които до преди миг бяха черни.
- Все забравяш Драко - разсмя се момичето и отново възвърна гарвановия си цвят на косата.
- Май е така - смъмри нещо брат й , след което отиде при няколко негови приятели.
- А иначе дуела всъщност мина - обясни усмихната Кийра на Кармен.
- И ... ти би - засмя се русокосата Риддъл
- То си беше ясно - смигна и Кийра - Но му дадхо реванш ако иска ... но за сега не е приел.
Елиът се засмя и си промърмори нещо от рода на "Защо ли"
- Е дами , аз ще ви оставям , че имам малко работа с Ейнджъл - обясни блондина и стана , целувайки Кийра и махайки за чао на Кармен ...

- Каква... Пффф! Имам чувството, че тия тримата пак са замислили нещо! - каза Кармен правейки физиономии.
- хахаха Кои тримата? И какво да правят? - смеейки се попита Кийра.
- Вик, Ейнджъл и сладкия ми братчед-тези трима. А какво са намислили.. Не знам.
- Кармен... Ти си параноичка. - заяви Драко драматично.
- А ти си куидичен маниак и кретен ама аз не ти го натяквам, нали? - ухилено му го върна момичето.

- Драко като мой брат, смятам да защитя Кармен - засмя се Кийра - Макар, че е е вярно , че си лекоооо праноичка - добави момичето и затова си получи купа сметана на лицето.
- Камен! - профъфли момичето опитвайки се да се изчисти.
- Хаха тва е яко - отбеляза Драко и замери Кармен , която му отвърна доста бързо.
- Хаха тфа е забафно и фусно - промърмори блондина облизвайки се сладко, сладко.
- Говори за себе си - нацупи се Кармен, която се опитваше да махне сметаната от косата си, защото Драко не я беше уцелил точно ...

- Но поне е вкусно. - обади се току що появилия се Ейнджъл.
- Хей, какво правиш тук? - усмихна му се мило Кармен и го целуна.
- Ами след като се разбесня пред баща си реших да мина да видя дали си добре.
- Ами Елиът? - попита учудена Кийра. - Той каза, че...
- Олеле. Верно! Чао,хора. Чао,Саси. - и след още една целувка мъжът се изпари.
- Мязаме си прекалено много. - поклати глава карамелчето и след това поля със сок Драко. - Това е за дето не ме уцели! - оплези се на узимената му физиономия Риддъл, а сестра му се заливаше от смях.

- Трябва ми вода - продължаваше да се смее Кийра и се опита да отпие от чашата със сок, но и беше толкова смешно, че се задави и влошо положението. След малко като се успкои се опита да каже това, което искаше да направи преди пет минути. - Хей смятам , че е време да разберем какви ги мътят господинчовците със зъбките.
- Хихи добра идея - усмихна се злорадо карамелчето. - Смятам , че трябва да започнем от ... - но блондинката спря осъзнавайки какво се опитваше да и покаже Кийра от минутка. Драко стоеше до тях и слухтеше. - Смятам, че трябва да започнем от бала... Искам да разбера каква рокля да си купя, но Ейнджъл не иска да ми каже как ше бъде маскиран ...

- Бал ли? О, я стига да не мислите, че ей сега ще хукна да им кажа? - направи се на обиден Драко.
- Всъщност, да мислехме си го. - каза сестра му.
- Даже съм почти 100% убедена, че и ти си в комбина с тях. - допълни Кармен.
- Не е така.
- Докажи го.
- Как?
- Ами...

.... кажи ни с какво ще са облечени момчетата - каза Кармен , а Кийра едва се сдържаше да не се пукне от смях ... Драко изглежда наистина понякога не зацепваше.
- Д-д обре ще ви кажа ... секунда. - каза той и се запъти към някакво момиче, което изглеждаше се занимаваше с бала.
Докато той беше там Кармен и Кийра се възползваха да се разберат какво да правят ...

- Да ги питаме е изключено. Значи или трябва да ползваме легилимантика или трябва да ги следим известно време. Поне това измислих аз. - каза Кармен.
- Какво ли биха започнали без нас?
- Нито едно хубаво нещо освен ако не е свързано с някаква изненада ама.. Не знам. - отчаяно прозвуча Кармен...

Кийра се замисли, гледайки разсеяно към слидеринци. Погледа и се спря на Панси .. тя постоя няколко секунди така и извърна глава към Кармен.
- И ти ли си помисли същото - тихичко каза карамелчето и чернокоската се усмихна злорадичко, след което повика Паркинстън. Единствения начин да разберат дали подготвят изненада беше Драко, който беше най-лесен за разкриване.
- Панс , мисля че Драко те харесва. - каза Кийра на слидеринката и подритна Кармен под масата, защото русокоската беше изкривила лицето си в отчаяни опити да не прихне. - Но спомняш си миналия път не се получи, защото не следваше това, което ти казахме ... затова ако искаш да успееш този път трябва да ни казваш всичко , ама всичко което прави Драко ...

- Наистина!? - изумена каза Паркинсън. - Съгласна съм! Всичко абсолютно всичко ще ви казвам!
- Само внимавай да не разбере, че и ние сме замесени. - каза Кармен прикривайки смеха си.
- Ама разбира се. Боже, вие сте най-добрите ми приятелки въпреки всичко! - Панси тръгна да ги прегръща, но момичетата успяха да я разубедят.
- Леле, ние сме непоправими! - разсмя се Кийра, а с нея и карамелчето.
- И още как! Опа Драко се връща. И какви ще им бъдат костюмите? - усмихнато попита Кармен.
- Ами... Принцове ще са. - каза момчето все още хвърляйки погледи към помощничката в организацията на бала.
- Ти с кого ще ходиш на бала все пак? - попита Кийра опитвайки се да не се разхили.
- Амиии... Не знам. - двете момичета гледаха втрещено...