Кабинета на министъра

Кабинета на министъра бе облян от светлина. Имаше голяма камина с пламтящ огън , който променяване цвета си. Едната стена на кабинате бе изцяло закрита от шкаф с красива дърворезба. До него се намираше голямо бюро от масивно дърво - съшия цвят като шкафа. В момента там имаше няколко пергамента, една дебела книга и перо. Зад бюрото на голям стол, стоеше красива млада жена. Кийра бе загледана към прозореца, който разкриваше чудна гледка - голямо езеро , сякаш направено от кристал, се простираше на далеко и се губеше сред планини и гори. Младата жена въздъхна и затвори за миг очи.

Гецата влезе в помещението. Кийра, която беше затворила очи се сепна и машинално посегна към пръчката си, но после усмихнато заяви:
-Ооо, Геца- здравей.
-Здравейте. Казахте за някаква книга...
-А да- имам да ти кажа нещо много важно.
-Нещо свързано с произхода ли ми е?
-Да, по-добре седни на канапето.
Гецата седна на стола от масивен махагон и нетърпеливо зачака. А Кийра каза...

- Ами нали не беше сигурен от коя фамилия си?
- Ъ да - отвърна несигурно Геца
- Ами всъщност се оказа лесно да открия.
Геца изгледа нетърпеливо.
- Оказа се, че се казваш Фредерик Рукууд. Това е единствената фамилия на чисоткръвни, която няма вързка с другите , затова е било толкова трудно ти да намериш информация.
- Значи се казвам Фредерик?
- Ами така изглежда - отвърна Кийра и махна с пръчката си към огъня, който отново пламна ярко. - Сега ако ме извиниш имам работа.
- Ъ-ъъ да разбира се - отвърна сепнато Фредерик и се изправи - Довиждане.
Кийра го изпрати до вратата , след което я тръшна. Всъщност нямаше среща, но трябваше да свъши нещо важно. Отиде до бюрото си и взе едно листче. След като написа някакви думи на него, тя го издигна във въздуха и то полетя нанякъде.

- Кажи! - подаде се главата на Кармен, за която беше предназначено листчето.
- Чу ли?
- Мдаа. Чудя се.. Какво щеше да стане ако наистина ми беше някакъв роднина? - замисли се блондинката.
- Не знам, но няма и да разберем. - отговори Кийра.
- Дам.. И сега какво ще правим с мисията? - започна по темата Кармен.
- Нямам си и на идея... за сега.
- И на мен не ми хрумва нищичко.

- А как върви с Ейнджъл общата мисия. Все още ли няма данни къде е изезнал меча?
- Никакви - каза мрачно Кармен. - Все едно е унищожен ...
- Хаха ако е така мисията ви е изпълнена , но това е малко вероятно, защото нещата при нас винаги са трудни.
Двете момичета се разсмяха. Бяха прекъснати от отварянето на вратата.
- А Кира, здрасти - поздрави Кармен и момичето влезе в стаята ...

- Както винаги - иронично се усмихна Кармен.
- Мдам .... Мисля, че знам един човек , който ще е замесен в тази каша с меча ....
- Поне малко добри новини - обади се Кира.
- Определено ... Между другото хайде да отидем до Мракон-али , че трябва да взема едни неща ...
Другите две момичета кимнаха , и трите слидеринки се отправиха към кафе Чистокръвни.

Добър ден,министре!
Искам да се оплача от държанието на сем. Дърсли към Хари.Ако е възможно разбира се да си платят.Вие сте умен човек.Измислете някакво наказание.
довиждане!
Ще предприема по-сериозни мерки ако не ме послушате!

Извинете господин министре,че ви безпокоя,но в Хогуортс е пълна бъркотия.Учителите отказват да предават уоци,ако не им платите.С вашето разрешение разбира се ще преподавам на децата най-вече отвари.