Киира Лестранж срещу Проф. Джони Блес

Е ето я темата! Играем, докато някой се предадде! Започваш ти!

- Да - каза студено Кийра и влезе в залата - Без правила , до край! Аз ли да започвам? Mmm добре ... предлагам да се разгреем със Сектусемтра! - тя извика последните и насочи пръчката си към Джони. Той бе отблъснат назад към стената, кървейки силно.
- Ако беше влизал по-често в часовете ми можеше и да се справиш с заклинанието - засмя се Кийра и изчака противника си да ....

С окървавени дрехи Джони изкара магическата си пръчка и започна да си нашепва нещо. РАните започнаха да зарастват и джони се изправи докато и най- дълбоката рана се оправяше.
- Искаш да играеш грубо, а? Добре!- джони трепна с пръчката си и залата се превърна в огледална стая! Прицели се някъде в стената и също изрече Сектумсемпра. заклинанието се удари в стената, рекушира в нея и удари Киира!
-А ти ако притежаваше малко разум щеше да предвидиш какво ще се случи, а не да се чудиш и да чакаш!

В същия миг Кийра се превърна в голяма черна пантера , като така отхвърли заклинанието , и се хвърли към момчето. Той стреснат загуби концентрацията си и залата придоби предишния си вид. Кийра отново се превърна във човек и огледа стаята, като мислено правеше Черен щит около себе си.
- Аз играя честно , Джони - усмихна се след малко тя и го изгледа - Но мисля, че е време за малко по-тежки заклинания ... Круцио!
Противника й падна на земята от болка и започна да крещи. Кийра не отмести пръчката си няколко минути ....

Джони гърчейки се от болка се попремести, стисна здраво пръчката си и плесна с ръце! Изведнъш проф. Блес изчезна. Киира започна да се озърта , но не виждаше никъде джони! Едно пукване и зад киира се появи джони и каза с лека усмивка и пламъче в очите!
- НЕ нападам в гръб и за това предприех по- шумна поява! Сега вече съм в твоя щит, така че той няма да ти е от голяма полза! Махни го или аз ще го направя!
Киира премахна щита и веднага след това извика!
- Експелиармус!
- Протего- отвърна й джони и пръчката на Лестранж полетя извън ръката й. Веднага след това той извика Акцио и призова пръчката на киира! Прибра и двете пръчки и каза:
- Аз също играя по правилата- без правила. - след което се превърна в голям черен лъв, който се нахвърли върху момичето!

Между другото черен лъв, за да е някакси по различно и страховито

Кийра избегна на сантиметри зъбите на лъва. Тя бързо прокара пръст през масивната си гривна от сребро и синкава мъгла обви момичето, като не позволяваше на лъва да я нападне отново.
- Май не си запознат много с Черния щит, Джони - разсмя се тя. Много малко хора могат да го измагьосат ... най-лоялните подчинени на Лорда. След миг отровата от заклианието Силера ще започне да действа ...
Страх се появи на лицето на Джони, но бързо го прикри.
- Фините икан ... -започна той , но изведнъж започна да се дави ... да се задушава. В хауса изтърва пръчка на Кийра и момичето побърза да си я върне. Със сетни сили Джони насочи прочистващо заклинание към гърлото си и миг по-късно вече можеше да диша. Отне му точна една секунда обаче да разбере, че е загубил преднината си.
- Инкита Инфламаре ! - чу се ясния глас на Кийра някъде в тъмнината, която беше обвила залата заради Черния щит. Голямо кълбо от огън връхлетя зам.директора.

Джони се разсмя истерично измежду огъня!
- Смяташ, че ще ме победиш с огън. Не си познала!
Киира гледаше изумено, защо нищо не се случва с Блес! С леко трепване на пръчката Джони премахна огъня, за да не му пречи и се обърна с гръбкъм киира, след което вдигна блузата си и показа гърба си. От страната на сърцето имаше два белега- две преплетени светкавици, а от другата движещ се белег състоящ се от черп, от чиято уста се показваше змия! След това джони смъкна блузата си и се обърна към още по изумената Киира:
- Бивш ученик и съперник на волдемор! Какво ще кажеш сега, а? Смятам, че урокът ти за днес свърши, но ако искаш да продължим да се бием просто кажи!

Кийра вдигна ръката си , на която беше гривната и сякаш изтласка въздуха към Джони. Момчето бе изтласнато назад. Той се удари в каменната стена, изпадайки в безсъзнание. Кийра се приближи към момчето и се увери, че наистина спи. Тя му взе пръчката и го изгледа.
- Мразя предатели - презрително просъска чернокосата слидеринка и излезе от залата, слагайки край на дуела.

Джони се пробуди и се забърза към вратата на залата и извика "страхливка".
- Аз предадох Волдемор, защото уби без причина цялото ми семейство! Как би се почуствала на мое място! Върни се, за да продължим! И ми върни пръчката!

Кийра спря на място и се обърна. Дълбоките й очи изгледаха Джони. Тя тръгна бавно към него.
- Не знаеш нищо за болката - каза Кийра с леден глас. - Колкото до пръчката ... - тя я метна до ръката му. - Вземи я , не ми трябва. И внимавай с епитетите, които изпозлваш - добави тя и му подаде ръка да се изправи. Той погледна учудено ...

- Благодаря!- учудено каза Джони- Знам какво е болката. Имах малка сестра и братче! Живота беше пред тях! А в Битка заради мен загина и моята приятелка!- Блес наведе глава стискайки зъби!- Знам какво е болка, знам какво е омраза, знам какво беше за мен любов. Не можах да я спра да дойде с мен на битката! Аз съм виновен за нейната смърт! Искам отмъщение за физическата и психическата болка! А относно мога да продължа ако искаш, но в момента не съм в сътояние. Е, какво ще кажеш? Да продължим сега или да продължим друг път!
Джони свърши думите си и леко повдигна глава! По лицето му си личаха любов, омраза, скръб, болезнена скръб!
- Аз искам да се дуелираме! Отново ти за почваш!

Кийра изгледа продължително Джони , след което се поклони, както изискваха честните дуели.
- Този път обаче започваш ти! - отсече слидеринката и зачака нападението на момчето.

Джони се поклони също и двамата се отдалечиха! Блес вдигна пръчката си и присви очи, но не изрече нищо! изведнъж залата се разтресе, земята се отвори точно пред киира и от нея излязоха 5 инфирии, които я сграпчиха и я прилепиха за стената! Прозорците на стаята се отвориха и вътре влетяха 2- ма диментора, един за Джони и един за Киира.
- Какво правиш? Какви ги вършиш? Спри!- провикна се едвам едвам Киира задушавана от инфириите!
- Не съм аз! Не знам какво се случва!- изкрещя обратно Джони докато се бореше с единият диментор- Еспекто патронум!
От пръчката на блес се появи ярка фигура наподобяваща Орел, който пропъди единия и след това другия диментор! Киира вече изпадаше в безсъзнание! Джони запрати заклинание към инфериите и ги отби настрани привтече се на помощ на Киира. Вдигна я на крака и преметна ръката й през раменете си! След което запрати по едно Инсендио към всяка инферия, след което започна да се мъчи да свестява Киира! Най- сетне тя се свести, но изненадите не бяха до там! От огнено кълбо в залата се появи не кой друг, а самият Волдемор!
- Здравей, Джони!
- Здравей, Том!
- Каква прекрасна нощ за убиване! От тази нощ ще има един предател по- малко!
- Давай тогава! Хайде убии ме
Волдемор вдигна пръчката си и я насочи към Джони и изрече Авада кедавра! Блес измагйоса огледало пред заклинанието и то по някаква случайност се обърна към Киира! Джони скочи, за да я предпази и заклинанието удари гърдите му, но не го уби! Той падна в безсъзнание, а в залата влетя целия персонал на училището и Волдемор изчезна така внезапно както се появи!
След няколко минути Джони се събуди леко замаян, а над него стояха цял куп хора!

" Какво стана?" "Кой победи?" шептяха всички.
- Кийра - обясни той и се хвана за главата, която го болеше ужасно. Той се огледа за момичето , но от нея няма и следа. Забеляза само една малка обгорена хартийка на земята. Той я взе и се взря : "След една седмица ще ти дам шанс за реванш." Джони се усмихна и се изправи на крака. Чувстваше ги като олово, затова залитна на една страна. Няколко ръце му помогнаха и той седна на един стол , все още притискайки челото си , но решен да има втори дуел.