Кафе Чистокръвни

Завдението се намира на тъмната уличка Мракон-али и в него могат да влизат само чистокръвните магьосници. То е уютно и приятно със своите меки кресла и голяма камина с жарък пламък.

Беше октомври месец и навън валеше като изведро, а вятъра режеше лицата на хората, които бяха дръзнали да се покажат навън. Една фигура с наметало се появи точно пред вратата на заведението и бързо влез вътре, махайки качулката си, която вече бе мокра.
- Здравейте, госпожице Лестранж - поздрави мазно една ниска магоьсница седнала на една маса до вратата. - Как върви работата в министерството?
- Не се подмазвай , Гриндис - отвърна студено Кийра и се запъти към една свободна маса. Младата жена седна и махна с ръка на един от разнасящите питиета.
- Здравей - поздрави ведро момчето
- Здрасти , Рикрън - усмихна се чернокоската. - Ще ми донесеш ли една чаша чай.
- Разбира се - отвърна той и докато се отдалечаваше с табла в ръка, Кийра бе прекъсната от ...

тръшване на вратата. В помещението влезе младият г-н Гецата. Той свали мократа си мантия от стройното си тяло и с един замах на пръчката я отпрати на закачалката. Същото направи и с островърхата си шапка. После г-нът затърси с поглед свободна маса и в дъното на кафето съзря неговата добра приятелка и колежка- Кийра Лестранж. По лицето на Гецата заигра безгрижна усмивка и той се запъти към младата дама. Докато минаваше покрай масите всички хора му кимваха, в знак на поздрав. Гецата също им отговаряше с кимване. И точно преди да стигне до масата един пълен старец го хвана за ръката, придърпа го и му прошепна в ухото следните думи:
-Г-н Директоре, разбрах, че в училището ви има смъртожадни. Вие сте най-лошият Директор на "Хогуортс" от векове насам. Разбрах и, че сте се сприятелили с тях и новата директорка е също смъртожадна. Гледайте и вие да не станете лош.
Гецата се намръщи и със злобна нотка в гласа каза на стареца:
-Ще правя каквото си искам, г-н Офтийс. Аз си избирам. И в момента се чудя кое да избера - доброто или злото. Но ако предпочета тъмната страна вие щес те първата ми жертва. БАУ! Хахах...
И Гецата отиде и седна срещу Кийра на масата й. Той й каза:
-Здравей, Кийра. Как си?
Младата дама отвърна:
-Сравнително добре съм. Както обикнов...
Дамата бе прекъсната от сервитьора Рикрън. Той постави чая й пред нея и каза:
-Заповядайте, госпожице министър. Ще поръчате ли още нещо или да ви дам сметката.
Кийра каза:
-Не, не искам нещо повече.
Тогава Гецата се обърна към Рикрън и каза:
-Аз пък ще поръчам. И аз искам един чай и аз черпя и за двама ни с г-ца Лестранж. Калко е сметката.
Рикрън се доближи до Гецата и му прошепна някаква сума, а младият директор бръкна в джоба си и извади някакви монети. Подаде ги на сервитьора и каза:
-Има и бакшиш.
Кийра се усмихна, поблагодари на Гецата и тогава...

обаче Рикрън се върна.
- Извинете професоре , но праите които ми дадохте се стопиха.
Геца изгледа учудено , след което се извини и понечи да изади други пари, но и те се стопиха.
- Заповядай - усмихна се Кийра на Рикрън няколко галеона.
- Мерси , госпожице - поклони се леко той и си тръгна.
- Случва се на всеки - усмихна се Кийра на Геца, а той само погледна извинително.
- Извинявай сигурно тези от Зонко са ми платили стопяващи монети ... ъм исках да кажа от Флориш и Блотс.
- Не искаше да кажеш от Зонко - разсмя се Кийра - и аз пазарувам от там ... ъ не ти трябва да знаеш какво
Двамата се разсмяха ...

Гецата през смях заяви:
-И аз обичам да ходя там. Какви ли не щуротийки си взимам. Магазина е страхот...
Момчето бе прекъснато от тръшване на вратата. В кафенето беше влязла възрастна дама, държаща сноп вестници, покрити от найлон. Когато жената махна найлона се провикна:
-Хайде всички в това кафене- купете си новия вестник "Чистокръвни", който ще бие по тираж "Пророчески вести". Хайде на вестниците".
Почти всички маси се изпразниха и обитателите им отидоха до жената да си купуват.
-Но това е кафене -заяви Кийра- тук не може да се правят рекламации.
Обаче иззад бара излезе един бъзрастен мъж и каза:
-Аз съм шефа на заведението и вестника е мой. Люсии, ела. Тук има ВИП хора.
Възрастната жена избута купувачите си и отиде до масата на Кийра и Гецата. Тя извади един стар фотоапарат и набързо ги снима. Снимката се показа мигновенно. Жената я прибра в джоба си и от купчината в ръцете си подаде два вестника- на младата дама Кийра и на младия г-н Гецата. После каза:
-Вестниците са за вас- безплатно. А снимката, която направих е за втория ни брой. Приятен ден. И жената отиде при чакащите я тълпи до вратата. Кийра беше обидена от подмазването, но въпреки всичко разгърна вестника, за да добие представа за него и тогава съзря...

статията за масово бягство от Азкабан. Момичето се усмихна леко, след което сгъна отново вестника и го остави на масата, до чая си.
- Е Геца , ще кажеш ли за какво си бъбри с професор Унгрим , на партито в двореца ми?
Директора се позамисли малко, но реши да каже на Кийра , надявайки се тя да знае повече по този въпрос.
- Ами обсъждахме рода ми. Наскоро открих факти, които сочат че може да съм наследник на Салазар Слидерин.
Кийра се разсмя.
- Невъзможно е. Тази фамилия ми е добре позната и знам някой факти, които не са описани дори в книгите за рода, до които предполагам си стигнал.
- Обясни ако може - каза любопитно Геца.
- Ами спомняш ли си Елиът , гаджето ми?
- Д-да - отвърна професора опитвайки си да си спомни повече. - Онзи русия нали?
- Да за него става въпрос - усмихна се красавицата. - Той е от семейство Гонт - истинския наследник. Марволо е имал още един син - първородния му син. След смъртта на Морфин и баша му , Мерупе изтебва тайно семейството му и ги избива , за да може нейното дете да бъде единствения налседник. За нейна жалост обаче , едно от децата избягва и всъщност това е Елиът. Той е изучил абсолютно всичко за рода си, така че можеш да попиташ него ... но и аз съм почти обедена.
- Но тогава той трябва да е доста стар - сбърчи чело Геца.
- Ами да ... някъде на 80 , но той е вампир.
Геца учудено вдигна очи.
- Значи наистина знаеш доста за това семейство - усмихна се той след малко. - И акоз нистина си сигурна , че няма как да съм наследника, ти вярвам.
Кийра се усмихна, след което отпи глътка чай.

Някаква буца сякаш изскочи от стомаха на Гецата. Той се развесели и поиска мислено да си поръча и шейк, но се сети че парите му не са "твърди". Момчето се усмихна и каза:
-Аз всъщност въобще не знам кое е семейството ми. Нищо не знам за свой род. Зная единствено, че когато съм бил на шест месеца съм бил осиновен от Дъмбълдор. Но мисля пак да си направя къщата ми замък както си беше и да се разровя из старата библиотека. Там има около 100 000 книги, а аз съм чел едва половината...
Момчето се замисли. Любопитво се четеше по лицето му. Сините му очи шареха замислено из лицето му, а русата му коса се полюшваше незнайно от какво. Изведнъж момчето се сепна и каза:
-Таа...за какво говорехме?
Кийра каза усмихнато:
-Ами ти каза...
-Да сменим темата.
Гецата разгърна вестника и прочете статията за масовото бягство от "Азкабан". После каза:
-Знаех си, че скоро ще са на свобода. Въпрос на вереме беше кога.
Русата коса на момчето отново се полюля. Този път той се надгна от масата, за да провери какво става. Прозореца до бара беше отворен и от него навлизаше вода. Идзведнъж водата спря и локвата на земята замръзна. Останалата част от чай на Кийра също. Хората се стъписаха. И тогава през прозореца навлязоха три диментора. Кийра понечи да грабне пръчката си, но Гецата я изпревари, замисли се за нещо хубаво и изкрещя:
-Експукто патронум!!!
Една змия изскокна от пръчката му и прогони дименторите. След като те си тръгнаха, през вратата на заведението влезе един качулат мъж и насочи пръчката си към шефа на заведението, който си беше скрил зад бюфета. Мъжът заговори с пресипнал глас:
-Дължиш ми нещо, Хрипт. Той не пива да ознава кой е. Чу пророчеството! Той трябва да бъде от добрите и на финалната битка да ги предаде.
Шефът на заведението каза стъписан и заекващ:
-Нямаше да м-му ккажж-жа. Той...
Качулатият г-н изкрещя:
-Лъжеееец! Авада...
Гецата се опита да помогне и каза мислено заклинанието "Експелиармус" към качулатия мъж, чиято пръчка хвръкна, но той скочи и машинално я грабна отново. След това премести погледа си в долния край на заведението, където стояха Гецата,Кийра и Рикрън. Мъжът помисли, че заклинанието е било изречено от Рикрън и насочи пръчката си към него. След това изкрещя "Вцепени се" и една светлина от пръчката му се насочи към младия сервитьор. Той на свой ред каза "Протего", но вече беше късно. Гецата пък се опита да го защити и мина пред него, като той пое удара. Русокосият мъж се строполи на земята безжизнен, а Кийра...

Кийра бързо се изправи и изгледа яростно смъртожадния. Той бързо се магипортира, а смъртожадните се изгубиха в мъглата навън. Младата жена махна с пръчката си и Геца се изправи.
- Трябва да вървя - каза тя бързо, държейки си ръката, където бе гривната й. Ако си сигурен , че си наследник на някоя от старите фамилии , после мини през кабинета ми в министерството, за да ти дам една книга с чистокръвните фамилиии, такива каквито са. - Кийра се усмихна и наметна наметалото си. - Аз ще вървя.
Още преди Геца да е казал нещо , чернокоската се беше магипортирала.

Няколко дни след тази случка две качулати фигури влязоха в заведението, което беше необикновено празно. Бавно се отправиха към една от масите. Едната фигура вървеше с леко наведена глава, а другата с високо вдигната глава и горда походка. Веднага щом Кармен седна на стола, който си избра, отметна качулката си и щракна с пръсти. Още преди Нот да е седнал момичето вече дори беше поръчало.
- Е, Тео, какво имаш да ми казваш?
- Знаеш, че Цабини е влюбен в теб, нали?
- Да.
- Мисля, че се е съюзил с Маркъс, за да разкарат Ейнджъл далеч от теб и естествено да тръгнеш с един от тях. - обясни момчето.
- С други думи смятат да ме използват за парцалена кукличка. - с ядосан глас заяви момичето.
- За това и те предупреждавам, красавице. Най-добре говори с гаджето си да се пренесе в училището и...
- Това имали нещо общо с тяхната идея?
- Каква идея? - бързо попита Нот и с това само затвърди предположенията на момичето.
- Тази на тримата умника дето се падат на мен, Кийра и Бела гаджета. - усмихнато попита Кармен.
- Не знам за никаква идея. Виж, красавице, трябва да бягам. Ще си поговорим после. - каза на бързо Теодор и избяга през вратата.
- Бяхме прави. - показа се иззад бара Кийра. - Точно това са решили.
- Но ние ги хванахме пак. Какво ще правим сега? Може и да са кретени, но бившите ни са и страшно хитри и ако наистина смятат да обединят към себе си Цабини и Тройцата... Момчетата ни, а и ние здраво сме я закъсали пак...

- Правят твърде много проблеми ... - каза Кийра със странен глас и Кармен разбра какво имаше предвид.
- Идеи кога?
- Ами не знам защо, но мисля че бала е прекрасна възможност .... сигурно плана им е за тогава. Майкъл обичаше прекалено много важните събития и би заложил точно на тях, за да покаже "любовта си" Проблема е обаче, че до тогава Ейнджъл и Елиът може да сторят някоя глупост ...
- ... което е лошо - довърши вместо нея Кармен. - Добре тогава какво ще правим?

- Предлагам да им върнем старото наказание от купона в щаба. - каза Кармен замислена. - Или... Да ги заключим в стая, в която магията и свръх силата се "деактивират". Леле този израз аз ли го използвах? - блондинката поклати глава. - Поумняла съм.
- Бих казала, че си станала още по-голям клоун. - разсмя се Кийра, а приятелката и и се изплези...

(сорка ама страшно много ми се спи и май вече музата ми свърши )