Коя е най-добрата книга?

Хаха по тая тема писах в един друг форум и е доста дългичко Предупрежадвам , че може да няма много смисъл в написаното, но така става като се опитвам да напиша нещо обосновено пък ме мързи Не чети ако не искаш да разбереш за книгите!!!

Мен ми харесва петата, защото там вече се появяват истинските битки и разбира се любимата ми Белатрикс Всичко е по-етсествено и не зависи само от късмета на Потър (какво е в някои други) Сега да обясня защо другите не ми харесват - не чети по-надолу ако не искаш да знаеш за книгите!

1. Хари Потър и философския камък:
Там са все още дечица и цялата им година минава доста спокойно. Примерно случката с трола - триото изпозлва едно единствено заклинание, но въпреки това го повали. На края на годината - за кучето трябва музика - лесно , това с растението, наистина беше малко по-трудно и тук вече се проявяват качества .... след това стаята с метлите беше малко тъпа , шаха ... шах като шах с вероятност да умреш Логическата стая си беше точно като за Хърми , а накрая когато Потър се изправи срещу Куиръл се оказа че има супер качество ( малко тъпо )

2. Хари Потър и стаята на тайните ( малко по-накратко, че ме мързи )
Годината пак минава доста беезинтересно, в търсене на стаята на Тайните. Накрая те я намира, спускат се долу , разбира се нещо се срутва и Хари героично трябва да направи всичко сам. Как феникса и шапката са си отворили мивката не ми стана ясно , ама подробности Другото беше битка с мечове - не мога да го нарека нещо магическо ....

3. Хари Потър и затворника от Азкабан - тук въобще не се среща нещо зло ( а на мен това ми харесва ) тъй че дори няма да коментирам много - всички са добри и се обичат ... бля бля бля

4. Хари Потър и Огнения Бокал - тази книжка що годе става , тук вече са малко по-големи и някак си почва да се усещат минималните знания, които имат. Второто състезание беше малко тъпо, а и не ми е ясно кой се е добрал до Крум - навярно Муди , но как го е спипал сам , като той винаги е следван от 20 момичета? Както и да е това го приемам за вярно

6. Хари Потър и Нечистокръвния принц - тук почти всичко се върти около Хари и Дъмбълдор и това малко ми се натрапва. Имам чувството , че Роулинг тук е започнала да се изчерпва и това ясно личи в седма книга. Иначе книгата е интересна горе-долу: медальона на островчето в езерото беше интересен момент, смъртта на Дъмбълдор и въобще онази вечер в Хогуортс също

7. Хари Потър и Смъртоносните светини / реликви /
Със свободно сърце мога да кажа, че това е най-големия боклук на Роулинг. Почти цялата книга ( според мен ) преминава в дълги размисли на Хари и накрая се спасява на косъм от опасността , заради своя велик късмет. Изведнъж триото става всемогъщо и знаещо всичко , а всички смъртожадни са балъци ... та дори Волдемор го изкараха тъп. Дразни ме и това как Хари си гледа в мислите на Волдемор - той не е добър легилимант и независимо от някаква смотана връзка не би трябвало да може да си гледа все едно телевизор и да разбира всички планове на Волдемор , а обратното да не става .... Щом Лорда не може да издържи "на любовта"в чувствата на Потър, не би трябвало да може и обратното

Обобщено хубавите моменти в тази книга са : Първа глава , изтезанието на Хърмаяни ( преди да избягат ) и битката преди да избият всички смъртижадни , Потър да възкръсне и Волдемор да се самоубие.

Извинете ,но не е ли ДАРОВЕТЕ НА СМЪРТТА А НЕ СМЪРТОНОСНИТЕ СВЕТИИ??????