Край езерото

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

На лицето на Айси се бе изписало умиление.Ванеса не я беше оставила.И въпреки това Айси каза:
-Въси,благодаря за всичко което си правила и в момента правиш за мен,но този човек уби най-добрата ми приятелка!През цялото време докато учех тук Волдемор ми помагаше и ме обучаваше за този ден.Цял живот чакам това и мисля че сама трябва да се справя.Трябва поне да се опитам,за да защитя честа на най-добрата си приятелка.Неси бе причината да живея!Сега дори да умра ще знам че поне съм опитала и може би ще се видим! И без това всичко се обърка! Моля те остави ме да свърша това за което съм тук! - Все още не довършила ,Айси падна на земята повалена от магиите на Дъмбълдор.Той не можа да се стърпи и реши че този мил момент трябва да свърши.И този удар който нанесе на слидеринката сякаш беше последен!Изнемощялото тяло на момичето лежеше на студената земя.Сега дори кръвта от еднорог не би могла да помогне!Дъмбълдор замахна с наметалото си и изчезна оставяйки Айси в предсмъртна агония.А момичето едвам мърдаше.С последни сили се надигна ,погледна Въси ,раздра кожата си и извади сърцето си.Взе го и го разчупи.Отвори посинелите си устни и каза:
-Едната половина е за теб,а другата за брат ти!Така винаги ще съм с вас!-подаде двете половини на приятелката си и падна на земята.

Брой мнения : 75 Age : 33 Registration date : 21.10.2007

Ванеса се превърна в човек и падна на земята като плачеше неудържимо.Еднорозите се приближиха,изпръхтяха,а Ванеса им каза с цялата си злоба:
-Намерете Дъмбълдор и го убиите!!!Веднага!!!
Конете тропнаха с копита и се затичаха към гората за да се опитат да намерят професора,но Ванеса спря единия:
-Тори!Отиди и викни Джони!Само Джони!
Когато животното вече не се виждаше,слидеринката се обърна отново към приятелката си.Сигурно скоро няма пак да чуе гласа и,а сигурно и никога!
В този момент при тях дойдоха Джони,който беше възседнал еднорога.
-Какво става!?-попита Ванеса той с отпаднал глас,а сълзите му напираха и ако заплачеше щеше да му е за първи и може би за последен....

Заглавие: Re: Край езерото Нед Ное 11, 2007 4:11 am

-Н-не знам!Биеше се с Дъмбълдор и..ти остави това-плачещата Ванеса не можеше въздух да си поеме и подаде на брат си леденото сърце на Айси.
Слидеринеца го погледна и каза:
-Аз съм виновен!
-Не не си ти!Ако аз не се бях влюбила в Том сега тя щеше да е тук с нас!
Джонатан хвана студената ръка на Айси и погледна към Въси:
-Отиди при Том!Ще вземе да се самоубие ако не разбере,че си добре!
Ванеса не каза нищо.Само измагъоса свой покровител и го прати към замъка.Ако грифиндореца успееше да го види щеше да дойде.
-Джони...преди Айси да....ми каза да ти кажа,че винаги...те е обичала!

Брой мнения : 75 Age : 33 Registration date : 21.10.2007

Джони погледна към Ванеса и една сълза се отрони от окото му.Той я избърса яростно и погледна към ледената Айси.
Не можеше сега нея да я нямаше!Просто не можеше!
Джонатан не знаеше колко време е стоял така.Час,два,три...Не знаеше.Въси я нямаше когато той се огледа.Сигурно отново беше с Том."Тя поне си има нейна си любов в сравнение с мен!"-мислеше си той.
Когато се вторачи отново в Айси видя нещо от което той се изправи!Нещо потресаващо!...

П.П-сори,че е кратко ама не можах нищо да измисля

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

На бузата си Айси имаше малко петънце,останало вероятно по рождение,във формата на полусърчице!Въпреки че косата и го скриваше то се открояваше с ячркочервения си цвят,който контрастираше на посинялото лице на момичето.Джон се наведе и докосна петънцето.За голяма изненада то беше топло,за разлика от тялото на слидеринката.Момчето гледаше стреснато сърчицето на Айси.То беше като истинско !

(Ох и аз почвам да се изчерпвам Rolling Eyes

)

Заглавие: Re: Край езерото Сря Ное 14, 2007 7:09 am

По едно време Ванеса се появи.Тя приклекна до брат си и го прегърна през раменете и погледна с насълзени очи приятелката си.Върху бузата и имаше малко петънце.
-Какво е това?-попита изумена слидеринката,след като го беше разгледала.
-Нямам представа.-отвърна Джони-Къде са Том и Стефи?
-Ами Том е на някъде,а Стефи май си е в общата стая на грифиндорци и...Това няма значение!Искам да разбера какво става с Айси-през зъби каза последното Въси.
Слидеринеца също не знаеше какво става и за това поклати глава.
Не знаеше кой обича повече.Стефи или Айси..

(Айси,измисли нещо интересно,защото вече не знам какво да пиша! )

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

Двамата гледаха контрастиращото петънце и се чудеха какво да правят.Тогава изведнъж се чу глас на момиче и те започнаха да се оглеждат,когато пред тях се появи дух на изумително красива девойка която заговори :
- Аз съм най-добрата приятелка на Айси - Ванеса! Тази , заради която тя загина...Знам че в момента сте стъписани , но искам да и помогнете!Заведете я в лекарският кабинет и кажете какво се е случило.Там ще се погрижат добре за нея.Хайде какво зяпате! По-бързо че няма време! - преди да тръгнат Неси им каза - Дайте това на Айси и и кажете че я обичам,останалото го пише тук...
Това което им даде беше някакъв пергамент,а думите бяха написани на странен език с кръв.Джони забеляза че момичето има същото петънце като Айси.
-Вървете!-каза Неси и изчезна.След това...

Заглавие: Re: Край езерото Вто Ное 27, 2007 5:50 am

....Ванеса и Джонатан се изправиха.Направиха магия за придвижване и тръгнаха към лекарския кабинет.Пътем те си говореха за Неси.
-Видя ли,че и тя има същото петънце като Айси!-разгорещено започна Джонатан.
-Ох моля те не ми говори!-измрънка Въси,защото се беше раздразнила от отношението на Неси.-Каква е тя да ми казва какво да правя!Не е никаква!А пък и даже ми казва какво зяпам!
-Е стига де!
-Какво стига!-ядоса се още повече Ванеса.-Не е никаква за да миказва какво да правя!
След това докато двамата продължиха да спорят стигнаха пред лекарския кабинет.

(Айси,пиши при кабинета,защото Джони ми каза,че няма да може да влиза в скоро време! )

Заглавие: Re: Край езерото Нед Дек 30, 2007 11:32 am

Беше настъпил студеният декември и всичко около училището бе завито с бяла пелрна. Пухкав бял сняг бе затрупал всичко наоколо, а красивото езерето сега бе замръзнало и здрав дебел лед покриваше цялата му повърхност. Но сред тази побеляла картина, в момента се открояваше една тъмночервена фигура. Това беше Ародоет. Тя се приближи до вледенената вода и се спря под едно дърво край нея. Момичето се огледа бавно, наслъждавайки се на красивата гледка. Всичко й се струваше така прелестно и спокойно, обгърнато от искрящия сняг. Малки бляскави бели снежинки се спускаха край нея. Това беше едно от любимите места на грифиндорката. Тя обожаваше да стои тук и да се взира във водата, а сега се наслъждаваше на красивата снежнобяла гледка. Момичето се обърна и огледа огромния стар замък и покритите му със сняг островърхи кули. След което се вгледа в дървото до нея и в натежалите му от снега клони и си спомни как тук за пръв път изпробва заклинанието за летене, за да свали котето си от него. Сега то си спеше на топло в една клетка, горе в момичешките спални на Грифиндор и чакаше стопанката си да дойде и да го натовари на влака за Лондон, с който щяха да се приберат при семейството й за празниците. Днес беше първият ден от ваканцията и синеочката, току що беше получила писмо от родителите си, че ще се прибират за Коледа заедно с брат й. Първоначалният план беше да останат тук, а за празника да отидат у Аксилес и Леолас Ваорай, заедно с брат й. Сега много се радвше, че ще види родителите си, които не бе виждала от септември, но най-добрата й приятелка щеше да й липсва. Разбира се, момичето все още не знаеше, че техните щяха да поканят и нея и Лео за Коледа на гости, щом чуят че те ще са сами за празника. Но не зависимо от това, Аро нямаше да е в училището близо месец, за това искаше да се наслади на красивата гледка, малко преди да се качи в "Хогуортс експрес". Ето защо сега седеше на двора под падащите снежинки и се взираше в заледената вода.
Изведнъж обаче, както си седеше и гледаше заледената повърхност нещо твърдо я удари по гърба. Тя се обърна и второ твърдо и студено нещо се разби в гърдите й.
- Точно в десетката - чу се момчешки глас и тя видя към нея да тичат две фигури. Това бяха Сапс и Айдил. Едни от най-добрите й приятели.
- Хей - изнегодува синеочката с широка усмивка на уста и взимайки малко сняг от земята се прицели в главата на грифиндореца, който продължаваше да я замеря със сняг, макар да не улучваше всеки път. Момичето използва момента, в който топката запратена й от русокоското премина покрай нея, за да се зареди с муниций и...
- Ха, ха, не уцели - изсмя се първокурсника навеждайки се, но втора снежна топка се насочи към него и този път се разби право в лицето му. Последва втора и трета, които го свалиха на земята опитващ се да прикрие лицето си с раце. Айди беше стигнала до приятелката си и сега седеше до нея и се смееше на забавната гледка. Аро също се заливаше от смях и подкани другата грифиндорка да й помогне. Тя кимна и приближавайки се все по-близо към мъчещия се да се отбранява Сапс, четерите момичешки ръчички го обстрелваха непрестанно със снежни топки. Той също правеше опити да ги улучи, но не можеше да види къде точно се намират, защото непрестанно получаваше по някоя в лицето, която му пречеше да вижда и бавно отстъпваше назад. Най-сетне момичетата се нахвърлиха върху него и започнаха да го въргалят в снега и той започна да вика безпомощно:
- Не е чесно. Двама на един. Аро, ако беше сама щях да те победя като нищо.
- Да бе, да. Та нали сама те повалих? Просто позволих и на Айди да се наслади на това удоволствие - смееше се момичето, докато продължаваше да затиска русокоското с ръце ида го покрив със сняг.
- Няма значение. Аз щях да успея да надделея над теб, ако тя не ме целеше, докато ти загребваш сняг - продължи да пелтечи той, докато плюеше снега, с който грифиндорките се бяха опиталида запушат остата му.
Това ядоса синеочката и тя бутна леко приятелката си, като я помоли да се отдрапне. След което се изправи смело, поизтупа тъмночервеното си наметало и правейки знак с ръце на първокурсника да се приближи викна с усмивка.
- Ела де, ела. Сега ще сме само двамата. Чесна битка. Ти и аз. И без магий. Какво, страх ли те е? - попита наперено тъмнокоската, докато наблюдаваше как момчето тръска снега от врата си и се изправя съвсем бавно.
- Не, изобщо - викна изведнъж то и я уцели в гърдите с една топка. Последваха още няколко, докато първокурсничката се навеждаше, за да се въоръжи.
Айси само седеше отстрани и се смееше до припадък, а двамата войни настъпваха един към друг. Този път Сапс пръв оспя да повали противника и да го притисне с ръце към земята.
- Е, предаваш ли се? - попита с надсмешка той, но той бе хванал само едната ръка на Аро, а другата държеше за рамото. Ето защо синеочката упя да грабне малко сняг с нея и вкарвайки го във врата на момчето се провикна:
- Никога! Един истински стрелец не се предава пред нищо.
Загубил част от силите си, след внезапното нападени откъм врата, Сапс пусня едната й ръка, за да изкара студения сняг от под блузата си. Ародоет само това и чакаше. Тя го избута и опкрачвайки го, започна яростно да го зарива със сняг, шепа след шепа. Докато се осъзнае какво става, момичето вече го беше притиснало и надвесвайки се близо над него, попита тихо, докато Айдил се кискаше силно зад нея:
- Е, призаваш ли се за победен или ти трябва още? Както виждаш не ми трябва Айди, за да те поваля.
- Първи аз те повалих! - отбеляза сопнато русокоското.
- Да, но аз се отскубнах - приближи се още по-близо момичето, така че косата му скриваше и двете им лица и тя продължи стискайки по-силно размърдалото се момче - Хич, не ми се опитвай да се измъкнеш, защото усещам предварително опитите ти. Ха, ха. Знам, че сега ме баламосваш, за да спечелиш време и да измислиш начин да се отскубнеш, но няма да стане.
- Точно така и ще усп... - опита се да каже момчето но тя го стисна още по-силно с крака около кръста и с ръце на ръцете му.
- Признай се за победен. Хайде. Нямаш шанс. Приеми го. Признаваш ли се за победен?
- Оф, добре. Само махни косата си от лицето ми, защото ме гъделичка - опита се да я отбута грифиндореца.
- А-а-а... Няма да се измъкнеш толкова лесно. Кажи, "признавам се за победен", а не - "добре".
Междувремено Айдил спря да се кикоти и повика Ародоет няколко поредни пъти, но тя не я чуваше, защото бе заета да убеждава Сапс да каже "признавам се за победен", а не просто "добре", защото знаеше, че после той ще го използва и ще каже, че не се е признал наистина за победен.
- Аро... - повтори Айдил, защото бе видяла кой се задава от замъка. А именно - близнаците Уизли. Тя предчувстваше реакцията на Джордж, който имаше доста гневен вид и бе очевидно защо. Отстрани двамата боричкащи се грифиндорци, изглеждаха сякаш правят нещо друго, прикривани от косата на момичето.
Изведнъж Сапс, някак си успя да се отскубне (ввсе пак беше момче и Аро не можеше дълго да надделее над мусколите му, въпреки добрата хвата, която използваше) и да преметне Аро по гръб, качвайи се върху й. Точно в този момент обаче, Джордж стигна до тях и хващайки първокурсни ка за яката го дигна от гаджето си. За щастие, точно в този момент брат му успя да му хване ръката, която се бе засилила към лицето на русокоското, а веселта усмивка на Ародоет, която лежеше под тях, изчезна от лицето й.
- Фред - провикна се близнакът, обръщайки се към другия червенокоско.
- Джордж - провикна се момичето на свой ред.
Той видя разочарованието в очите й и бързо отпусна мускулите си. Вече спокоен, Фред го освободи и пускайки яката на Сапс, червенокоското подаде ръка на гаджето си, за да сстане. Ародоет обаче я бутна и се изправи сама, след което тръгна ядосана към замъка.
- Аро - викна той след нея и побърза да я настигне, хващайки я за рамото.
- Какво Аро - викна силно момичето и гласът й разцепи като нож бялата тишина, обръщайки се и бутайки ръката му от рамото си. - Какво Аро? Писна ми постоянно да правиш така. Първо с Леолас, а сега и със Сапс. Какво са ти направили? Вече не мога дори да се целя със снежни топки с приятелите си ли?
- Не... Аз... - опита се да се оправдае момчето.
- Какво ти? Какво ти? Пак сбърка ли? Да, пак сбърка! Сбърка за пореден път. Сега ще ми се извиниш, ще кажеш колко много съжаляваш, ще кажеш че отстрани е изглеждало по друг начин и че си си помислил, че аз и той... След което ще кажеш че ми вярваш... - крещеше грифиндорката, а красивите й сини очи се навлажниха. - Ще кажеш... Но не ми!
- Напротив! - възрази червенокоското и я погали по бузата нежно.
- Не не ми! - викна отново тя и за пореден път му отмести ръката стискайки я, за д ане понечи да го направи отново. - Не ми вярваш и това личи по поведението ти. А аз те предупредих. Говорихме за това милион пъти. Казах ти, че ако го сториш още веднъж... - захлипа момичето и няколко кристални сълзички се отрониха по гладките й бузи. - Предупредихте, че ако го направиш отново... Предупредихте да ми вярваш Джордж! Защо ми нямаш доверие Джо. Защо? Не съм ли ти доказвала многократно, че за мен няма друг освен теб?
Червенокоското седеше и не знаеше какво да каже. Той наистина се чувстваше зле от това, което бе сторил, защото бе обещал че няма да се повтори.
- Аро, моля те...
- Не ми се моли - Прекъсна го девойката отново и друго поточе горещи сълзи се спуснаха по лицето й. - Вече е късно за това. Предупредих те - завърши тя и бутайки го побягна към замъка плачейки.
Четеримата грифиндорци само седяха загледани в момичето и се чудеха какво да кажат или направят. Айдил и Сапс се погледнаха един друг и тя го потупа по рамото, прошепвайки съвсем тихичко, за да не я чуят близнаците.
- Добре ли си?
Момчето само поклати положително глава и отново погледна към замъка, от който долетя глухото затръшване на врата.
- Какво чакаш? Върви де! - провикна се Фред на брат си.
- Има ли смисъл - промълви тихо той поглеждайки към земята - Тя е права. Направих го за пореден път. Мислиш ли, че ще ми прости и този.
- Не знам, но определено няма да разберем, ако седиш и чакаш тук! Върви и й се извини. По-бързо! Върви и се надявай... Нядявай се, че тя ще разбере, че го правиш от любов, а не от друго. - каза насърчително близнака и бутна другия към замъка.
Той няправи няколко по-бавни крачки, след което се затича бързо в тази посока, оставяйки другите трима грифиндорци сами. Те само проследиха и него с поглед и след като чуха глухото затваряне на портата, Фред се обърна към първокурсниците.
- Човече, извинявай за това. Той си е такъв. - махна с ръка червнокоското и след кратка пауза продължи - Добре ли си?
- Да, няма проблеми - отвърна смутено Сапс и след като направи знак на Айдил, промълви - Да си вървим!
- Довиждане - каза тихо тя и последва приятеля си бавно и с няведена глава.
Фред се обърна и видя само как Айдил обърна леко глава назад, но щом видя че я гледа, отправи поглед напред и не го стори повторно. А Фред остана сам на снега и се втренчи отчаяно в него, когато погледът му се спря на... един медальон, паднал в снега на мястото където се боричкаха момчето и момичето. Той се приближи бавно и вдигна сребърното сърце и разкачилата се верижка от земята. Той го разгледа и отвори. От едната страна имаше снимка на щастливо семейство: майка, баща, баба и малко тъмнокосо момченце, което донякъде му заприлича на Ри. На другата част от сърцето имаше гравиран кръст и надпис под него: "Вярвай в пътя, по който те води сърцето ти".
- Сигурно е на Аро - прошепна момчето и прибирайки го в джоба на палтото си, също се запъти към замъка.

Заглавие: Re: Край езерото Чет Юли 31, 2008 3:00 am

Риси поседна край езерото, като отвори учебник по Аритмантика. Въздъхна. Слънцето печеше и нежно галеше кожата и. Тя прочете три пъти едно и също нещо, докато накрая не осъзна, че не може да го запомни. Ядоса се и запрати учебника надалеч. Нацупи се. Обегна се на едно дърво и зачака. Какво чакаше и тя незнаеше.

- Ела тук веднага. - изръмжа тя строго та учебника си. - Добре тогава. - каза тя през зъби и отново се нацупи. Мразеше, когато не ставаше на нейната. Тогава...

Брой мнения : 3 Registration date : 19.07.2009

Тогава към учебника приближи Ерика. Тя го вдигна и закрачи бавно към момичето. Огледа една страничка, която беше паднала. Направи физиономия на негодувание. Подаде учебника на ядосаното момиче.

-Здравей, аз съм Ерика приятно ми е - каза нервно тя. - А ти? - попита някак с надежда за ново приятелство. Видя, че нацупеното момиче не му е до разговори и реши, че ще и помогне, като оправи страницата. Изкриви леко физиономията си и си напригна мозака, да се сети за някаква магия.

-Това ли е проблема? - попита Ерика, докато мислеше за нещо подходящо. Сети се. - Авис! - извика тя и от върха на прачката й излязоха птички. След това погледна към момичето отсреща и й стана леко неловко.

Заглавие: Re: Край езерото Вто Юли 21, 2009 7:23 am

Риси се засмя, на неопитното момиче, докато то гледаше с неразбиране.

-Остави на мен. - каза Риси и намигна на момичето. - Еписки! - извика Риси и в миг страницата се върна на същото си място. Продължи да се смее на Ерика. - Виждам че си нова. Справяш се чудесно с магиите. - подигра и се тя, като продължаваше да се смее. Когато се успокои, започна да се представя. - Казвам се Риси, или проста Ри. - усмихна се тя. Поглегдна към небето. - Странно. До преди малко направо прижуряше, а сега... - тя не продължи. Наистина над двете момичета се бе надвесил буреносен облак.

-Това не е проблем. - каза Ерика и се усмихна. - От кой дом си? - попита тя от любопитство.

- Грифиндор - каза доволно Риси. - А ти?

Брой мнения : 3 Registration date : 19.07.2009

- Още не съм от никаде, но искам да съм от Слидерин. - изплези се Ерика на грифиндорката. Забеляза, че на Риси не и стана приятно. - Виждала съм те на масата на Грифиндор. Вчера, когато едно момиче ти мина отгоре... - засмя се Ери и погледна към небето. Грифиндорката гледаше с неразбиране.

- Ооо! Ами аз не съм те видяла - каза Риси и въздъхна. Заваля.
- Аммм... приятно време. - каза Ерика и взе да гони пчела, която тъкмо си търсеше място за под дъжда.
- Нямам намерение да се мокря - каза Риси и погледна кичур от косата си.
- Всъщност ас имам. - каза Ерика и погледна замечтано към небето. - Защо не ти харесва дъждът?

Заглавие: Re: Край езерото Сря Юли 22, 2009 2:56 am

Риси се нацупи, изкриви долната си устна и се замисли, защо не и харесва дъждът.
- Ами... - отговори тя - не ми харесва. Ако искаш ще отидем в подземията на училището. Там е много забавно. Съгласна ли си?
Риси забеляза, че на Ерика не и става приятно като чуе за подземия.
- Какво? - попита объркано Риси. - Да не би да се е случило нещо там?
-Не, не! Нищо! - каза Ерика и се загледа към Забранената гора. - Там няма ли да е по-добре - попита вече с някаква надежда.
Риси я игледа с неразбиране. Погледна към гората и поклати рязко глава. Чудеше се как може да и харесват опастните места.
- Там е прекалено опасно. - каза грифиндорката. - В подземията нищо няма да ти се случи. Често ходят момичета там. А защо и да не се запознаеш с някой Слидеринец. - намигна и тя.
Ерика обаче си държеше на думата. Нямаше никакво намерение да ходи там. Дъждът се усилваше и двете прогизнали момичета вече нямаха търпение да отидат на сухо. Само дето Риси нямаше особено желание да влезе в Забранената гора. Неискаше наказания. А и в подземията не беше опасно. И нямаше нищо лошо. Загледа се в Ерика, като се опитваше да разчете образа й. Беше прехапала долната си устна и сякаш си мислеше място, в което да се скрие сама. Риси погледна рацете й. Тя трепереше. Уплашена, тя преметна ръка през рамото й и я поведе към училището. Ерика се спря.
-Не! - сопна й се тя. - Няма да отида там.
-Дабре тогава, сама отивам. - изплезе й си Риси на свой ред.
Направи една крачка към езерото. Ерика я гледаше с неразбиране. Грифиндорката също незнаеше какво прави. Взе в шепите си вода и се намокри. Взе още една шепа вода и я метна върху Ерика. Тя изпищя и хукна към училището. Риси беше доволна. Хукна след нея и я настигна. Хвана я за ръката и я задърпа към подземията.

П.П. - продалжаваме в подземията!!!