Случката с деветия огромен хълм...

Училището е заобиколено от единадесет огромни хълма. Но най-висок от тях е деветият. Той е осеян с безброй тъмни гори и опасни кътчета...Деветият огромен хълм е територия на едни от най-опасните същества на земята...


Веднъж Браян отиде на върха на деветия хълм. Той седна на високата трева и загледа прелестния залез. Гледката бе неописуема. Браян се възхищаваше на удивителната природа в това неотдалечено от училището кътче. Слънцето се скри и мрак обхвана всичко наоколо. Браян стана от тревата и заслиза надолу по пътеката, през тъмнината. Беше тихо като в рог. И точно когато Браян стигна до половината на хълма...

Двамата видяха как една красива черна пантера се придвижи към тях съвсем безшумно.
- Кийра! - възкликна усмихнат Браян , докато чернокосата слидеринка възвръщаше облика си.
- Каква изненада ... - каза тя бавно , оглеждайки ледено Ваорай. - Не очаквах някоя беззащитна грифиндорка да се разхожда тук.
- Не ти влиза в работата какво правя - просъска Ваорай и точно щеше да продължи , когато Браян я прекъсна.
- Моля не се карайте ... няма смисъл да се нарушава красивата тишина ... и тайнствеността , която обхваща това място ...
Двете момичета замълчаха, но не заради думите на директора. Пред тях изведнъж изникна ...

И тримата се обърнаха рязко, с извадени пръчки.
- Какво беше това - съмнително попита Браян.
- Призрак - спокойно прошепна Ваорай.
- Защо ли не се учудвам , че само ти го виждаш - промълви Кийра и тръгна надолу по склона.
- Хей къде отиваш! - възкликна Браян и я хвана за ръката - Там става нещо ... дори животните бягат.
- Остави я да прави каквото иска - каза Ваорай и се засмя.
- Да , ще е добре - отвърна студено Кийра - да ме оставите намира ...
Докато казваше това , няколко гнома претичаха покрай нея. Въдуха се бе сгъсил ... започна да ги задушава ...

... Се чу писък , последван от силна гръмотевица. Браян погледна нагоре към върха и смътно различи фигурата на Ваорай , да стои изправена , срешу вятъра. Той не можа да види какво прави тя, защото след миг вятъра повали едно дърво до него , което едва не го смаза. Никъде не се виждаше и Кийра ... Директора се изправи, а от калната му мантия капеше вода.
Недалеч от тук Ваорай , бе заобиколена от сиво-синя мъгла. Тя усещаше как през краката и тичаха малки животинки. След малко тя напипа пръчката си , която бе изпуснала преди малко и ...

На няколко пъти в тъмнината и обвиваща го мъгла зърна фигурата на Кийра, но когато стигнеше до там от нея нямаша и следа. След около 15 минути безнадежно търсене , той седна на един камък. Бурята беше отминала и наоколо се показаваха различни гризачи , сърни и дори дрияди. Изведнъж Геца чу стъпки зад себе си и се обърна с високо вдигната пръчка. Слънцето заслепи очите му , но след около минута различи лицето на Ваорай.
- Какво правиш тук?! Нали се магипортира?
- Да не мислиш , че ще правя каквото пожелаеш - сопна му се момичето. - Да не говорим , че това щеше да ме изпрати в езерото на смъртта! Пише си го на кутийката.
- Ооо извинявай ... в тъмного съм объркал праха. Е , намерили ли Кийра?
- За какво и е да ме търси - каза ясния глас на Лестранж, зад тях. Роклята и бе снежно бяла и нямаше следи от каквато и да е буря.
- Ето , виждаш ли! Тя те е зарязала тук - отбеляза Ваорай , но бе прекъснатаот другото момиче.
- За разлика от теб , се сещам да използвам някоя и друга магия след буря!
Ваорай обаче не я слушаше. Тя се бе приближила към една дриада и и говореше нещо ...

Светлината беше много ярка и ги заслепяваше.
Всеки техен опит да направят магия беше провален от силния вятър, който поваляше пръчките им на напоената с дъждовна вода земя.
И тримата гледаха светлината с голям интерес и с капка страх в очите, а тя сякаш се приближаваше към тях докато накрая те се оказаха в нея.
Докато се усетят бяха в сърцето на една особена мъгла и не можеха да видят нищо около себе си.
Те се лутаха и тичаха, но сякаш влизаха в нея отново и отново докато накрая съвсем се объркаха.
Изведнъж пурпурна светкавице блесна в небето и го освети в красив, но заплашителен цвят.


Светлината от светкавицата огря всичко наоколо, а тъмни и зловещи сенки оставаха зад осветените предмети - всички без Аксилес...
Вятърът продължаваше да се усилва и мантиите на тримата се развяваха и сякаш щяха да полетят.
Директорът се опита да направи магия, но не успя.
Опитът на Кийра да се превърне в зоомаг също беше усоетен от неизвестната сила, която ги беше превърнала в свои играчки.
Изведнъж се чу глас, който каза:
- Ти си моя!
Всички се насочиха в посоката, от която идваше звука и видяха една жена със зловещ поглед

След това Браян и Кийра загубиха съзнание.
Когато се събудиха вече беше утро и сякаш нямаше и следа от сношната буря.
Когато се огледаха обаче видяха, че Аксилес е изчезнала...

Браян и Кийра започнаха да вървят наоколо с надеждата да намерят изчезналото момиче. Всъщност на слидеринката й беше все едно какво ще стане с момичето от Аледон, затова не приемаше това издирване присърце. Напротив, тя нямаше търпение да се прибере вкъщи, за да си почине и да възстанови силите си.
Не след дълго издирващите видяха сиует на момиче, което стои върху един дънер.
- Това е Ваорай - каза Браян.
Те се затичаха в тази посока. Когато приближиха видяха момичето да стои, вперило поглед в магическата си пръчка, която лежеше шчупена на две близо до един камък.
- Какво се случи - попита красивата слидеринка?
А Аксилес само я погледна без да отговори. Тя стана и тръгна към училището без да каже каквото и да е...