Аксилес тъкмо беше излязла от кабинета на директора на Азкабан, който й беше дал разрешение да се срещне с един от затворниците. За съжаление тя имаше само пет минути, които не й се виждаха достатъчни да си изясни всичко, което не разбираше. Момичето вървеше бавно по един коридор, водещ до килията, която търсеше. Аксилес усещаше студа наоколо - дименторите не бяха далеч. Тя се страхуваше въпреки, че един мъж я съпровождаше до килията на затворника. Когато най-после стигнаха, спътника й отвори вратата и каза:
- Ще чакам отвън, ако имате нужда от мен. И не забравяйте - 5 минути, не повече.
Момичето кимна в знак на съгласие, след което безшумно влезе в килията.
Когато затвори вратата, момичето се обърна и видя момче, което лежеше на пода. То беше мръсно и с изпокъсани дрехи, а по тялото му личаха синини. Това беше Келвин.
Аксилес се затича към него и го прегърна. Въпреки, че той я беше разочаровал със своята постъпка, тя все още държеше на него и сълзите й не можеха да се спрат.
- Защо го направи, Келвин, защо?
- Сега това не е важно - отвърна тъмнокосото момче.
- Но те са те били. Имаш синини. Господи трябва да те измъкна от тук.
- Слушай Аксилес, много е важно.
Момчето знаеше, че това, което ще каже на приятелката си много ще я разтрои, но нямаше избор. Никой друг не биваше да ги чува, затова той се доближи до ухото й и й пошушна нещо. Докато слушаше, едри сълзи се стичаха по лицето на яналснарката и й беше все по-трудно да сдържа емоциите си.
- Това не е възможно...
- Акси, слушай ме! Трябва да го намериш!
В този момент тежката врата на килията се отвори и се показа човекът, който доведе яналснарката.
- Времето ви изтече, госпожице Ваорай.
- Върви - каза тихо момчето.
Аксилес излезе, а когато вратата отново се затвори мъжът я притисна до стената и яростно попита:
- Какво ти каза той?
- Нищо - птвърна изплашено момичето.
- Не ме лъжи!
- Аз не...
- Ааа, тук ли сте госпожице Ваорай?
В края на коридора се виждаше фигурата на директора на затвора. Когато го видя, мъжът пусна Аксилес, но я изгледа така, че множество тръпки побиха момичето. След това тя бързо напусна Азкабан.