Замъка на семейство Рич

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

Айси позеленя от яд . При толкова предложения не се приемаше нищо ! Слидеринката само хвана Бела с две ръце за хърба и я метна през отворения прозорец . За щастие бяха на първия етаж , а под прозореца имаше храсти , та глупачката падна на меко . Останалите просто гледаха с отворени ченета и не можеха да повярват на очите си . Блу усети неловкото мълчание и просто се обърна и тръгна нанякъде със стиснати юмруци .
- Какво беше това ! - продума след 2 минути Том
- Незнам , но беше яко ! - започна да се кикоти Драко , а след него и останалите .
- Къде тръгна Айси ? - попита Джони
- Знам ли ... със сигурност не при Бела да види дали е добре ! - отговори рожеднничката
- Е от това по - добър подарък едва ли ще имаш ! - обади се отново Том
- 100% ! - усмихна му се Въси
- Хей , влюбените , да отидем да намерим оная мойта луда глава , че както се е почнало семейство Рич ще останат без прозорци ! - подхили се Драко
- Къде може да е отишла ? - замисли се Въси . Тогава ....

П.П. Том ето обещаните простотии Laughing

Брой мнения : 46 Age : 33 Registration date : 28.10.2007

Тогава Том погледна към Джони.Къде ли беше сестра му?
-Ох къде се е забутала сега Айси?!-нервничеше Драко.
-Може да си е отишла в стаята!-предположи Том.
-Отиди и провери!-заповяда му Ванеса,а Том я погледна с насмешка-Не ме гледай така,че ме изкушаваш!
-И за какво те изкушавам!-облиза си долната устна грифиндореца.
-Да ти забия някой юмрук!-отвърна тя и го щипна по бузата.
-Ей...-побутна ги Джони-Това там не са ли Айси и Стефи?!
Всички се обърнаха настрани и видяха как слидеринката държи за гушата Стефи.
-О,Боже!-прошепнаха си в един глас Том и Джони,а Драко и Ванеса започнаха да се хилят (е как не ги заболяха муцките,бе?! ).
Четиримата тръгнаха натам като Том и Джони вървяха със скорост.Том дръпна Айси от Стефи,а Джони Стеф от Айси.
-Какво ви става?!-попита Джони разярен.
-Тя....аз я попитах...къде си ти....и тя...тя ме нападна!-отвърна Стефи и се разплака.
Том я прегърна,а Ванеса завъртя очи като прошепна на Айси:
-Братска любов....все едно!
Двете започнаха да се смеят и тогава..

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

Тогава Айси се обърна към Стефи и отново се ядоса :
- Я не се прави на много мила и добричка !
- Какво ... ? За какво говориш ? - измънка уплашено грифиндорката .
- За какво ли ? Незнам как изобщо смееш да питаш за Джони след като ... - но Драко я дръпна и я целуна . Момчето също беше видяло грифиндорката с онова момче , дори много преди Айси да ги съзре и съответно бе видял много повече от гаджето си . Сега се сети , че Блу щеше да издаде Стефи и това бе първото нещо , което му дойде на ум , за да затапи устата на приятелката си . Тя пък от своя страна разбра какво става и отговори на целувката на момчето . През това време Ванеса също разбрала намека на Драко започна да замазва положението , докато нищонеподозиращият Джони гледаше странно .
- Ъъ ... Айси сигурно е била под влияние на ( алкохола ) случката преди малко ...
- Да ... така е - добави Блу която вече се беше отлепила от Драко
- Абе ... - обади се Том , който не знаеше за сестра си и онова момче , съшо толкова колкото и Джони . Другите усетиха това и Неси реши да му каже .
- Том , би ли дошъл с мен за малко ! - подкани го тя и той тръгна с нея ...

Те се тъкмо се обърнаха и тръгнаха да се отдалечат, но се сблъскаха с... Аро и Акси, които бяха видяли спречкването на Айси и Стефи и притеснени се бяха приближили, за да разберат какво става.
- Ох, извинявайте - каза Ародоет плахо, след сблъсъка, който не беше много силен.
- Няма нищо - отвърна Неси и задърпа Том към един ъгъл.
- Какво става тук - най-сетне се осмели да попита Акси след кратко неловко мълчание и след като проследи с поглед рожденничката и грифиндореца.
- Нищо... - невинно отвърна Айси.
- Нищо ли? - осъмнена продължи яналснарката. - Та ти, току що беше на крачка да ступаш Стефи.
Отново настана мълчание, а Аро, Акси и Джони само гледаха с учудени питащи физиономии слидеринците.

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

- Остаряла информация ... - озъби се Драко без да се усети , че по този начин издаде приятелката си .
- Какво имаш предвид под " остаряла " ? - осъмни се Аро
- Оо ... нищо нищо ... - осъзна се слидеринецът
- Не е нищо ! Искам да знам какво се е случило и то веднага ! - разгневи се още повече грифиндорката като следеше с поглед Айси и Стефи . Блу гледаше момичето с такава омраза , че Ародоет потръпна.
- Ами ... то ... - опита се да обясни Стефани , но Фроузен я прекъсна
- Мълчи глупачко ! Не се опивай да лъжеш ! Или си трай или кажи цялата истина ... ако имаш смелостта да го направиш ... Какво ? Да не би да не знаеш закакво говоря ? Започвай и да не си посмяла да излъжеш , защото не отговарям ! Говори ! - разкрещя се Айси . Този път никой не обърна внимание на злобата на Блу , а всички гледаха в Стефи очаквайки да си признае ... Да признае че Джони не е единственото момче в живота и ...

Тогава обаче зад тях се появиха Ванеса и Том.Грифиндореца беше пребледнял.Слидеринката му бе казала какво се е случило.Момчето погледна към Стефи,но не каза нищо.
-Какво става?-обърна се Аро към Неси.
-Нищо особено!-погледна я Ванеса и после премести поглед към Том,който беще свел глава надолу.
Очите му не се виждаха заради козирката на шапката.Ванеса плъзна ръка към джоба му,където преплете пръстите си с неговите.Грифиндореца вдигна поглед и я погледна.Имаше болка и тъга в очите му.Рич го целуна по бузата,но веднага след това се обърна към Айси.Блу я погледна изпод вежди и двете се сдържаха да не се засмеят.Четяха си мислите само с един поглед.
-Е...предлагам да отидем някъде и да ни кажете!-предложи Акси.
-Хъъ къде?-попита Драко,а аз Неси се изхили от физиономията му.
-Може да се набутаме в моята стая!-предложи Ванеса,а точно тогава започна силна музика-Оофф...ще трябва да ги търпим тея цяла вечер!
-Много ти пука!-засмя се Айси-Айде в стаята ти,Неси!
-След мееен!-смигна им Рич и тръгна напред.
Вървяха по стълбището и мълчаха.Никой не смееше да проговори.Том меткаше погледи на Стефи и Джони.Явно не искаше да осъзнае какво се случва.
Когато влязоха в стаята на слидеринката...

П.с-лелее...тва се вика ноу мозък

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

Всички насядаха кой на леглото , кой на земята и гледаха право в Стефани , която вече беше разбрала че с лъжите и е свършено . Айси чакаше ли чакаше , докато кръвта и отново не кипна . Надигна се леко от мястото си и с присвити очи каза :
- Ще говориш ли ма шматко ? Или аз да кажа на Джони ? Оо не се и надявай да ти свърша работата ! Сама си го направи и искам той да го чуе от теб самата , за да види че не лъжа ! Започвай ! Искам да видя падението ти !
- Джони ... аз ... - погледна грифиндорката към можеби бившото си гадже .
- Какво имаш толкова да ми кажеш ? - погледна я той право в очите , като сякаш я молеше да каже нещо съвсем незначително . Ала знаеше , че Блу не би се ядосала толкова за нещо дребно .
- Аз .... - продължаваше да затепква Стефани , докато Драко не издържа и се разкряка :
- Стефани ти изневерява с Андрю ! Ето какво толкова имаше да мъцате ! - при тези думи Неси беше готова да се изхили суперсилно , но видя как очите на брат и се напълниха със сълзи и всичко свързано със смях изчезна като дим ... А колкото до Айси единственото нещо което искаше да направи беше да го прегърне .

Ародоет седеше като ударена от гръм. Не знаеше какво да мисли нито, какво да каже. И тя и Акси гледаха с ококорени очи към Стефи, която гледаше в земята смутено. Аро също отправи бавно поглед към земята. Не вярваше че някой грифиндорец беше способен на такава лъжа. Нейният перфекционизъм не й позволяваше и през ум да й мине такова нещо, защото тя самата смяташе, че не е способна на такова нещо. Мислеше си така, защото не знаеше какво й предстои по-късно същата вечер. Тя отново вдигна бавно поглед, като не можеше все още да осъзнае какво точно се случва. В този момент видя очите на Джонатан. "Горкият, помисли си тя, как може Стефи да има това прекрасно момче и да му изневерява" Ародоет не подозираше също, на каква любов може да е способен един слидеринец. Тази вечер доста обърна представите й за хората от двата дома. "Явно няма значение, къде те е сложила шапката, всичко си зависи до човека." И макар и друг път да го беше твърдяла и по принцип да нямаше предрасъдаци, ето че сега се отърси от едн такъв.
В този момент...

П.П. Пълни глупости писах, ама... Razz

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

Всички мълчаха ... Драко погледна към Айси и знаеше , че на нея също не и беше леко да нарани Джони . Но по - лошо щеше да е ако не бе накрала Стефи да си признае . Тогава Джони щеше да обича момиче , което го лъже без да и мигне окото . Малфой отиде до приятелката си и я прегърна .
- Постъпи правилно ! - прошепна слидеринецът
- Дано ... - просълзи се Айси . Беше и ужасно мъчно за Джони . Не го бе направила с цел да страда , но вече бе късно . Акси пък бе видяла натъжената физиономия на Аро и я потърка по гърба . За Грифиндор това да излъжеш близък човек не бе присъщо , но слидеринци също не биха си го позволили. Джони се изправи и тръгна към Стефи .
- Как можа ? След всичко , което направих за теб ... Нима " обичам те " за теб не стига ? Знаеш ли колко е трудно един слидеринец да каже тези думи ? Имаш ли си най - малка представа колко ме боли ?
- Виж ... аз те обичам независимо какво правя ! - опита се да се оправдае Стефани
- Не смей да ми го казваш ! Как можеш да ме гледаш в очите и да ме лъжеш ! От кога е така ?
- От ... от около месец ... - наведе глава грифиндорката
- Цял месец си ме лъгала !?! Господи , как съм могъл да ти вярвам ?
- Аз ... просто ... - измънка Стефи , но нямаше какво да каже
- Е , това беше ! Не искам да те виждам повече ! Никога ! - разкрещя се Джони и тръгна към вратата , но сестра му го спря .
- Джони , къде отиваш ?
- Махай се , Ванеса ! Най - малко ти ми трябваш сега ! Какво ме гледаш ? - още повече се развика слидеринецът и излезе . Айси не повярва на очите си . Погледна към Драко и тръгна след Джони . Когато го настигна го хвана за блузата и го дръпна силно , за да спре .
- Спри се !
- Какво искаш пък ти ? - смръщи се Джони
- И на мен ли ще си го изкараш така както и на сестра си ? С какво Ванеса ти е виновна ? Тя искаше само да ти помогне ! Мислиш ли че и е хубаво да те гледа такъв ?
- Я млъквай ! Коя си ти че ще ми казваш какво да правя ? Заради теб стана всичко това ! Ти си виновна ! Ти ! - изля цялата си злоба върху Фроузен , момчето . Слидеринката го погледна в очите и каза :
- Аз съм момичето , което спря тази пикла да ти съсипва живота ! Аз съм тази , която въпреки по груб начин ти показа истината ! Аз съм слидеринката , която някога обичаше и на която вярваше без предрасъдъци ! И ако смяташ , че това не е достатъчно ще ти кажа едно : " Някой ден ще рабереш , че съм го направила за твое добро ! " .
Джони я гледаше и разбра , че е сгрешил , но Блу се обърна и тръгна към стаята на Ванеса .

П.П. страшно писане падна ама така е ... болнните мозъци ...

Там Ванеса се беше подпряла на прозореца,а навсякъде се простираше гробна тишинна.Навън заваля силен дъжд.Точно по вкуса на слидеринката...
-Ванеса?-повика я Айси,а Неси я погледна-Как си?
-Както обикновенно...защо?-отвърна слидеринката като отново премести поглед върху гледката отвън.
-Изглеждаш притеснена!-намеси се Драко.
Рич не каза нищо.Продължи да гледа силния дъжд.За части от секундата започнаха да святкат и светкавици.Неси се обърна назад и замахна с пръчка.В камината забунтя весел огън.Том насочи погледа си към пламъците.Червеното се отразяваше в очите му и го правеше страшен.
-Тази вечер не ми се иска да спя сама!-наруши тишинната Ванеса.
Всички я погледнаха странно.
-Какво?!Айси и Драко ще спят при мене!-гордо каза Неси.
-Ами Том?-обади се Аро,а Том вдигна поглед от огъня.
-Какво той?!Него не го броя защото той така или иначе ще си спи с мен!-усмихна се Неси и седна до грифиндореца.
Обгърна кръста му с ръце и го целуна.След това се ухили на останалите и сякаш забравила неприятностите възкликна като се опитваше все повече да игнорира Стефи:
-Е..сега какво ще правим?!Навън има буря,на долния етаж все повече ще увеличават музиката,а на нас тук ни е перфектно!

Брой мнения : 46 Age : 33 Registration date : 28.10.2007

-Ще си стоим тук!-усмихна се леко Том.
-Ами то вие и да не искате пак ще стоите...няма какво да правя при дъртите!Сякаш не е мой рождения ден,а на майка!-изплези се Ванеса
Грифиндореца се засмя кратко на детската проява на Неси.Никой обаче не се обади.Всеки сякаш беше потънал в мислите си.Само Том въртеше главата си на всички посоки ().Том метна поглед към Стефи.Тя беше забила поглед в земята и май плачеше...е сега той нищо не можеше да направи.А къде ли беше отишъл Джони?Може би в стаята си....
Грифиндореца погледна към Аро,която също вдигна поглед и погледите им се засякоха.С ъгълчетата на устата си,Том й се усмихна.Ародоет само се подсмихна и отново отклони погледа си.Том премести погледа си върху прозореца,където бурята отвън продължаваше.Изглеждаше страшна и същевременно опасна.
-Нес...айде да се изкъпеме?-ухили се Том и няколко укорителна погледа го пронизахаИмах предвид да излезем на бурята отвън!
Той завъртя очи при което...

При което Неси скочи от леглото на което седеше.
- Хайде! - викна възторжено тя.
Като чу това и Том скочи от леглото и добави:
- Чудесно, да вървим.
Но преди двамата да се засилят към вратата, Айси ги прекъсна със закачлива усмивка.
- А ние поканени ли сме на забавлението?
- Разбира се - ухили се Неси.
При това всички се ухилиха. Освен Стефи и... Аро. Тя ги погледна учудено, след което отправи поглед през прозореца, а Стефи продължаваше да стои така неподдвижно и да гледа в земята.
- Вие да не сте луди? - попита Аро с учудена усмивка, като все още гледаше през прозореца. - Та навън се изсипват тонове вода.
- Стига де Аро. Ела с нас - обади се разочаровано Акси. - Ще бъде забавно. - Не й се искаше да зареже приятлеката си тук сама.
- Не благодаря. Не искам да се превърна в мокра гаргамушка. Огънят в камината по ми допада. Все пак съм от Грифиндор. Това е моята сила - подсмихна се Аро.
- Спокойно, след това ще си вземем по една гореща вана или душ и ще се съберем на топло пред камината. Отново в моята стая. Ще е страшно хубаво. Някога тичала ли си под дъжда?
- НЕ - отговори потресено Аро. - НО ме е валяло и знам какво е.
- Не, не знаеш, да те вали докато бързаш за някъде или си се нагласил за среща или дори когато се прибираш изтощен от гадното даскало е мнооого по-различно. Повярвай ми. Когато търчиш под дъжда доброволно, той измива проблемите - продйлжи да обяснява Неси.
- Ха, ха. ОК. И все пак... Ще пропусна. Вие вървете, аз ще ви изчакам тук.
- Сигурна ли си? - попита я за последен път Акси. - Ако искаш да остона с теб.
- Не благодаря. Ти върви. Знам, че ще ти е весело.
- Както искаш.
И компанииката се втурна весело на вън със смях и глъчка. Ето така трябваше да се прекара един рожден ден, а не... както до сега.
Когато всички излязоха, в стаята останаха само Аро и Стефи. И двете мълчеха, а Стефи не откъсваше поглед от пода и май все още плачеше. Аро стоеше до вратата и я гледаше без да пророни и дума. Най-сетне тя каза:
- Ти да не си луда?
Стефи първоначално не каза нищо, след което вдигна глава от земята и погледна Аро. И тъкмо да отговори, преглъщайки сълзите си, другата грифиндорка я прекъсна вече с по-тих и спокоен глас:
- Джони е страхотно момче, въпреки че е слидеринец. Красив е, умен е и се държи добре с теб. Какво ти става? Кажи ми... честно.
- Говориш така, сякаш си влюбена в него.
- Моля? - извика стреснато Аро. - Май определено си откачила.
- Може би, но не съм сляпа.
- Какво? - продължи да се възмущава второкурсничката. - Джони ми е приятел. Нищо повече. Ясно! Да, красив е, но не съм влюбена в него. Освен това съм си казала, че колкоте и да е готин един слидеринец, никога няма да тръгна с него. Брат ми сигурно ще ме "убие". И освен това, няма как да съм влюбена в него, защото аз съм влюбена в Лео...
Настана гробна тишина и и двете момичета стояха с широко отворени очи.
- Джордж! Имах предвид Джордж! - поправи се Ародоет на секундата. (Спомнете си купона в Акси, от който дойдохме тук. В случай, че някой е забравил какви интриги се вихреха там. Ама сме и ние едниии )
- Както и да е. Не сменяй темата. В случая не говорим за мен, а за теб - продължи да настоява Ародоет.

П.П. Сри, ако и някой друг не е искал да тича под дъжда. Н-з. Просто видях, че никой не пише, а и предположих, че ще де съгласите на предложението на Том. Ако има нещо кажете и ще го променя. Впрочем, къде е Стефи и защо не пише?

Ванеса погледна скришом какво става в залата,а останалите започнаха да се кикотят.
-Оу..пияници такива..-прошепна Неси,а Драко започна да се смее силно.
-Не,не!Млъкни,негоднико!-хвърли му се отгоре Ванеса и му запуши устата.
Гледката беше доста смешна,а Айси едвам не падна на земята.
-Ванеса?!Какво става тук?!-приближи се една от прислужниците.
-Моля?!-изправи се Неси,тъй като с Драко бяха паднали на земята-Първо...за теб съм госпожице!И второ...това е моят рожден ден,моят замък и моят приятел....ясно?!
На жената й стана неудобно,но кимна с глава и леко се поклони.
-Много си злобна!-изправи се Айси докато прислугата се отдалечаваше.
-Мерси,слънце!-ухили се слидеринката и я хвана за ръка-Хайде сега малко на дъждеца!
Двете слидеринки вървяха най-отпред,а останалите си бъбреха весело.
-Къде ли е Джони?-тихо попита Блу
-Нямам представа...но ще се оправи..ще видиш!Утре сутринта ще е като новороден
-Не е смешно!-ухили се Айси и леко я бутна.
-Аз го познавам!-погледна я другата слидеринка-Вече го е преживявал...ще го преживее отново!
-Дано си права.....ама ти имай късмета утре да се натръшкаме болни!
-Поемам цялата отговорност,сър!-ухили се Рич.
-Лигла!-направи се на сериозна слидеринката.
-Благодаря Ви,Ваше Величество!-целуна я по бузата Неси и двете започнаха да се смеят.

*********

След няколко минути,компанията стигна до огромната врата за входа към замъка.Ванеса щракна с пръсти........но вратата не се отвори.
-Уф като има празненства все така става!-промърмори си тя,а след това каза по-силно на останалите-Ще минем през малката вратичка в кухнята!
-А къде е кухнята?-погледна я Акси.
-Аксииии!-завъртя очи слидеринката,а след това се засмя-Аз знам къде е кухнята...не се притеснявай!
-ааа не се притеснявам!-ухили се грифиндорката при което останалите се засмяха.
Магьосниците тръгнаха след Ванеса и Айси по едни стълби,които водеха към подземията.
Имаше доста завои и някои се изплашиха:
-Ванеса...да не вземем да се изгубим!-попита я Айси първа.
-Неее!-започна да се смее слидеринката при което смеха й отекна силно в пространството-Това е направено против крадци...и такива дето влизат с взлом!Но аз съм гений!
Групата отново се засмя,но точно тогава стигнаха до една черна врата.Неси почука два пъти и вратата се отвори съвсем леко като отвътре се показа малка част от глава.
-Аа госпожице Рич!-въздъхна жената и отвори широко вратата,при което всички ахнаха,включително и Ванеса.
В помещението всичко сякаш блестеше от различни ястия,десерти и всякакви други лакомства.Бяха наредени много маси,които едвам издържаха на толкова много храна.Имаше доста други мъже и жени,които се грижеха за вкусната храна.
-Неси...очаквах домашни духчета!-погали я по гърба Том.
-Те са демоде!-засмя се за пореден път слидеринката и прегърна жената,която стоеше пред вратата-Лельо Кас..нямаш представа колко се радвам да те видя отново!Хора...това е леля Кас...от малка тя ми готви лакомства и всякакви глезотий,а и е главна готвачка в замъка!Отдавна не съм те виждала,лельо!
Леля Кас беше нисичка жена,леко пълна,но с много добродушно лице.
-Ами ти не идваш!Забрави ме тотално!Елате..ще хапнете ли нещо!-бутна ги в кухнята тя и затвори вратата.
-Ау лельо не..обаче имам поръчка!-ухили се виновно Ванеса.
-Какво..ще ви сготвя всичко!-дари ги с лъчезарна усмивка жената.
-Ами...утре за закуска...искам огромни палачинки с един килограм шоколад!
-Ехее..ти пък голяма поръчка направи!-засмя се весело Кас-Нещо друго?
-Мне..аз поне не искам!Виж лельо...ние сега отиваме малко да се изкъпем...навън има проливен дъжд и сигурно може отново да минем от тук защото ако....
-Ако майка ти те хване ще те убие...ясно ми е!-довърши вместо нея жената.
-Хаха да!Е до после!-прегърна я отново Рич и задърпа останалите към другия край на кухнята.

-Тази кухня сякаш няма край!-захили се Айси като стигнаха до бяла врата.
-Не мрънкай! -смъмри я Неси и отвори вратата.
Там имаше стълби,които ги извеждаха навън.По тях се стичаше доста вода и всички се спогледаха лукаво,когато видяха колко много вода се изливаше от черното небе...

п.с-като ме хване музата нямам спирачки
А Стефи и аз не знам къде е...остави ни тотално (rofl)

В това време в стаята на Неси, разговорът продължаваше.
- Моля те, кажи ми какво става - продължи по-нежно Ародоет. - Искам само да помогна.
- Виж какво, не ми трябва помощта ти! Спри да ме разпитваш и си гледай свойте работи, освен ако не искаш да споделя с Джордж за разговора ни - заяде се Стефи, защото днес й се бе събрало твърде много. В момента тя приемаше всяка дума на Аро като укор, макар второкурсничката просто да се опитваше да разбере мотивите на другата грифиндорка.
- Бре... не знаех, че и грифиндорци сме можели да бъдем гадни - намръщено промълви Аро, поклащайки отрицателно глава.
Двете момичета се погледаха съвсем за кратко в очите, след което Ародоет излезе и нервно затръшна вратата след себе си. Тя се забърза надолу по коридора като си мрънкаше недоволно под носа и от време на време хвърляше по някой бърз поглед назад към вратата. Не знайно защо, тя си бе въобразила, че всички грифиндорци са честни и мили хора. Може би, защото тя самата се опитваше да бъде такава. Но... и грифиндорци, както всички хора, правеха грешки, ядосваха се, караха се и... не бяха много по-различни от децата в останалите три дома. Та дори самата Ародоет беше способна на неща, които дори не подозираше, че би сторила някога. Защото животът е непредсказуем и... ти поднася какви ли не ситуяции и.... изкушения. Изведнъж, както си вървеше и намръщено гледаше към стаята на Неси, грифиндорката се блъсна в нещо и добре че това нещо я прегърна и задържа, защото в противен случай щеше да се строполи на зебята. Въпросното нещо беше Леолас.
- Хей, хей по-полека, за къде си се ръзбързала така? - усмихна се тъмнокоското.
- За никъде! Просто... искам да отида възможно в най-отдалечената част на това място - сърдито отвърна синеочката.
- Ц, ц, ц... Май имаме неприятности. Какво се е случило? Може би, твоят любим пак те е изревнувал без причина?- продължи да се усмихва янълснарецът.
- Не е смешно! - отвърна Аро. А и... не е заради него. Дори нямам представа къде е. Сигурно ще ми се разсърди, че съм го оставила цяла вечер сама. Ядосана съм на Стефи, но това е дълга история. - отново сбърчи вежди тя. - А ти, какво търсиш тук? - попита вече по-спокойно тя.
- Търсех теб - отново показа чаровната си усмивка момчето. Аро само извъртя очи нагоре и въздъхна намусено.
- Шугувам се - веднага се поправи Лео. - Не че не ми се искаше да те срещна - смутено отвърна той, след което направи кратка пауза гледайки в земята, защото не знаеше какво да каже. - Просто ми писна от тълпата в голямата зала и реших да поизляза от там за минутка две.
- Сега като я спомена, мисля да намина на там. Нещо ожаднях. Тъкмо ще наме... - отново спокойно говореше Аро, но Леолас я прекъсна.
- Ще те придружа..., ако нямаш нищо против, разбира се.
- Нали не ти се стоеше там? - усмихна се синеочката.
- Да, но... този път ще си имам прекрасна компания и нама да е толкова досадно - усмихнато отвърна той.
- Добре тогава, но това не променя факта че ще потърся Джордж, който сигурно вече не сваля намръщената физиономия от лицето си - засмя се леко Аро.
- За разлика от теб. Ти я свали.
- Хм, дам. Блягодарение на теб.

(Лелееееее.... и аз нямам спирка като ме хване музата. П.П. Пишете си вие за тичането под дъжда, а аз после ще си продължа мойто, щото имам още идеи ама това стана пет километра. Врочем беше двойно, но след като го изпратих реших, че никой няма да има нервите да го чете, за това другата част ще е после.)

-Ще станем мокри кокошки!-извика през смях Айси,като се опитваше да надвие шума от дъжда.
-Тъкмо след това ще спим като заколени!-извика в отговор Ванеса.
Акси застана до Неси и слидеринката я прегърна силно.Чувстваше се прекрасно сред най-близките й хора...само Аро липсваше,но след мократа забава,Рич щеше хубаво да й се накара
-Хей Том!-извика Драко-Искаш ли да удавим момичетата?
-Забравете!-извика Фроузен,след като видя дяволчетата в очите на момчетата.
Акси и Ванеса започнаха да се смеят истерично защото Том им се нахвърли и започна да ги мята с кал.Момичетата обаче не му се оставяха.Тогава айси и Драко също се присъединиха.Двора се огласяше от тяхния смях и глъчка.

******************

След полови час и петимата изглеждаха като клошари .Калта естествено се беше отмила,но трепереха от студ.
-Аз-з-з казвам да се прибирам-ме!-едвам говореше Ванеса,но отвътре я напушваше смях.
Всички знаеха,че сега в стаята на слидеринката щеше да пада смях.Останалите кимнаха и се запътиха към външния вход на кухнята.
-Неси,искаш ли моя анорак?-погледна рожденничката,Том като виждаше как трепери....все пак бе облечена в копринена рокля без презрамки.
-Може ли....?-ангелски погледна Неси,а грифиндореца се засмя,след което й подаде горнището си-Оле..ама ти си по къс ръкав!
-Е нищо де...нали сега ще съм на топло!-лъчезарно се усмихна момчето и отвори вратата за кухнята.
Към тях веднага се завтече леля Кас.
-Деца вие сте луди!Напълно луди!Утре ще сте болни!Тцтцтц..
-Не,лельо няма да сме болни ако ни дадеш от твоя чай!-започна да се подмазва Ванеса,а Айси започна да се кикоти.
Неси й отправи сериозен поглед,но другата слидеринка никога не може да се спре .
-Добре..вие се качвайте горе по стаите си,а аз ще направя чая и ще го изпратя по някоя прислижница!-засмя се Кас и ги изпрати през вратата.
Докато вървяха по коридора нагоре Ванеса не спря да мъмри,че й писнало от това тържество.
-Ванеса Риииич...-завъртя очи Блу-стига си се оплаквала!
-Ама как ще спра...сега вече трябваше да сме пияни и супер мега весели!-отвърна Неси и си се захили сама.
-Върви си напред и не се занимавай с празненството!-засмя се Акси,а покрай нея и другите.
Точно тогава.....

П.П-на мен пък ми харесва да пишеш дълги историй ^^ Минава ми времето *гуш*

... Леолас отвори вратат на празничната зала и двамата с Аро влязоха вътре, при което момичето зяпна ухилено.
- Какво става тук?
- Ами... май алкохолът е бил повече от хората - подсмихна се Лео.
- Чесно казано, и аз не бих отказала едно питие, ако е останало нещо де.
- Госпожица "трезвеност" ще пие. Не може да бъде. - Пошегува се момчето.
- Само пунш и то в малки количества. Все пак трябва, за здравето на рожденничката, не за друго.
- Няма проблем. Сега ще ви го доставя.
В залата гърмеше силна весела музика и беше пълно с хора, между които Лео се опитваше да премине. Когато най-сетне се добра до един от сервитьорите и се сдоби с две чаши пунш и след като едва не ги разсипа на връщане, двамата с Аро се подпряха на стената в единия ъгъл и продължиха да си говорят, като синеочката съвсем забрави основната цел, заради която беше тук.
- А, всъщност къде са другите? - полюбопитства по едно време Лео.
- Ами.... те отидоха да тичат под дъжда - усмихна се Аро.
- Страхотно. А ти, защо не си със тях? - не спираше да се усмихва и яналснарецът.
- Ами... не знам, не ми се вижда толкова страхотно... по-скоро ми се вижда.... МОКРО - разхили се тя, защото вече бе пресушила чашата си.
- Така е, но е забавно и... романтично. Трябва да опиташ.
- Олеле, съвсем забравих за Джордж - сепна се тя. - Трябва да го намеря.
- Успокой се, - зясмя се Леолас - няма да ти отнеме много време - и той кимна към подиума.
Току що там се качваха двамата близнаци, което не беше много лесна задача, като се има напредвид колко алкохол бяха изпили. И двамата не спираха да се кискат, а когато най-сетне се закрепиха прави на краката си, Фред потропа по чашата си с една лъжичка.
- Искаме да кажем нещо - извика Джордж.
- Искаме да поздревим рожденничката - продължи другият.
Ародоет въздъхна и бутна чашата в ръцете на събеседника си. - Предупредих го да не пие. Защо никога не ме слуша? - намръщи се тя и започна да си пробива път измежду хората, докато двете момчета редяха една след друга своите безбройни шеги, а публиката се заливаше от смях.
- Аро - провикна се Лео след нея, но без полза.
Когато най-сетне се добра до подиума Ародоет се провикна измежду кискащата се тълпа:
- Джордж, слез от там веднага. Защо си пил толкова?
- А, ето я и очарователната ми приятелка. Ти се сети за мен, скъпа. Радвам се да те видя. Ела, качи се при мен. - и момчето я хвана за ръката и я вдигна при себе си.
- Джордж, какво правиш? - продължаваше да шепне тя.
- Усмихни се на гостите мила - завъртя я той към публиката и я прегърна.
Аро нямаше друг избор, освен да се усмихне. Не й се искаше да преви сцени на рождения ден на Неси.
- Това е момичето, което обичам - довърши той сериозно, високо вдигнал чаша. След което я погледна продължително в очите и я целуна нежно.
Тя затвори очи, но не за дълго. След това го бутна леко и му прошепна, така че само той и Фред чуха това, коте каза:
- Вониш на алкохол... и ако ме обичаше, нямаше така да ме излагаш - поклати отрицателно глава тя. След което се обърна към публиката с широка усмивка на лице и слезе от подиума, като се забърза към изхода и колкото повече се отдалечаваше, толкова повече фалшивата усмивка чезнеше от лицето й.
- Този път я сгафи братле - обади се малко по-трезвият от брат си Фред.

П.П. Значи... това изобщо не съм го писала сега. Писах го заедно с вчерашното и си го съхраних на компютара. Аз също обичам да пиша дълги истории и по някога много се увличам. Обаче на никой няма да му се занимава да чете толкова дълго. Става досадно, за това го разделих на две. Но в главата ми се върти и продължение.

Ванеса и остналите вече бяха стигнали в стаята на рожденничката.Стефи я нямаше...явно бе излязла.Неси извади стотина дрехи и остави Акси и Айси да си избират.
-Ъъ момчета..вие ще трябва да потърите от Джони...или искате мои дрехи..имам всякакви рокли...от бални до летни!-ухили се Ванеса,а Акси и Айси започнаха да се смеят.
-Хаа много смешно!-направиха се на обидени те и излязоха от стаята.
Сега щеше да има малко женско парти...само Аро трябваше да дойде.
-Несиии...ще ти открадна тази рокля!-възкликна Айси и показа на слидеринката чисто черна бална рокля с гол гръб.
-Оо вземи я...аз не я харесвам!-засмя се Неси,а другата слидеринка зяпна.
Докато Акси преглеждаше другите дрехи по хавлия (rofl) Ванеса за части от секундата реши какво ще облече.Сребриста рокля до коленете..и едни сандали.
-Грим ще си слагате?-замахна с пръчка рожденничката и една пудра започна усилено да я пуфка по лицето .
Тогава..

П.с-съжлявам,че е късо,но не можах нищо да измисля и сори,че се забових толкова много xD

Междувременно в балната зала Аро се опитваше да се добере до изхода, но това не й се отдаваше особено. Леолас пък се опитваше да се добере до Аро, но голямата тълпа го възспираше. Докато си пробиваше път, Аро задъхана и ядосана, изтощено се спря да си почине до една стена. В този момент забеляза, че от лявата й страна се намира бара. Момичето си поръча още една чаша пунш и го изпи на екс. Тръгна да поръчва втора, но тъкмо да я надигне, Леолас най-сетне успя да се добере до нея:
- Две не ти ли стигат? - усмихна се нежно той и взе чашата от ръката й. - По-добре спри, за да не каже после гаджето ти, че се опитвам да се възползвам от теб.
- Ако имаш предвид онова червенокосо пияно създание, което всеячески се опитва да ме изложи, не съм сигурна дали ми е гадже - намръщи се второкурсничката.
- Не говори така. Всичко ще се оправи. А и... Това, че той е попрекалил с алкохола, съвсем не значи ти да спреш да отстояваш принципите си.
- Попрекалил? Та той вони на бъчва от километри.
- Мисля, че мъничко преувеличаваи. А и ако се опитваш да му отмъстиш като пиеш, повярвай ми - няма да стане. На него въобще не му пука дали си пияна или не.
- Повярвай ми, интересува го. А може би... наистина не го интересувам - сведе глава тъмнокоската, но Лео видя как очите й се насълзиха леко.
- Нямах това предвид - бързо се поправи той и след кратка пауза продължи - Знаеш ли... Мисля, че имам по-добра идея как да ти вдигна настроението.. Ще ми се довериш ли? - погледна я чернокоското и й подаде ръка.
Момичето само стоеше и гледаше яналснареца в красивите му очи. След кратка пауза, то само кимна и хвана ръката му. Двамата се запромушваха измежду тълпата, здраво хванати един за друг

*********

Междувременно, двамата близнаци търсеха Аро в спалните, защото я бяха изгубили от поглед и не бяха забелязали, че е останала в залата с Лео.

*********

Когато грифиндорката и янълснарецът бяха вече в коридора, Аро се спря и дръпна момчето:
- Къде отиваме?
- Изненада! Просто, ще ти покажа какво е да отмиеш пороблемите.
След което те се затичаха надолу по коридора. Когато наближиха входната врата, Лео спря и закри очите на момичето с ръка. После, водейки я, излязоха навън и спряха пред входа, така че да не ги вали. Тогава Леолас махна ръката си. Дъждът беше понамалял и дворът изглеждаше приказно. Луната беше изгряла и заедно със светлините идващи от къщата придаваха на двора едн мека, топла светлина. Небето беше черно като катран. Капките, падащи от него блещукаха огряни от меката светлина идваща от къщата и дворните лампи. Гледката беше приказна, а откъм балната зала, сякаш по поръчка (а може би наистина по поръчка, но просто Аро не го знаеше), се дочуваше нежна музика.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен? - галантно се обърна към нея Лео, като се поклони и й подаде ръка.
- Ще се намокря - засмя се грифиндорката и поклати глава.
- Вярно, че сте сладка, но не сте от захар. Няма опасност да се разтопите, нали? Защото ако има дори най-малка такава, то тогава, веднага се прибираме. Не бих понесъл мисълта да се ръзтопите и повече никога дане ви видя. И то по моя вина. - продължаваше с вежливи жестове да обяснява Леолас, правейки се на сериозен, а Ародоет не спираше да се смее.
- Въсщност,... няма такава. - усмехна се тя, гледайки го в очите. След което го хвана за ръка и добави - Да танцуваме.
Двамата се понесоха под дъждовните капки и Аро се почувства страхотно. Сякаш наистина проблемите й изчезнаха за миг. Когато танцът свърши, нежната музика внезапно бе сменена от по-бърза и двамата започнаха да се гонят из двора и да се гъделичкат. Изведнъж Леолас настигна Аро и я събори на земята.
- Добре ли си? - попита той, като се понадигна, защото се беше съборясъл върху нея.
Аро само поклати положително глава. Двамата се гледаха в очите известно време, след което Лео бавно се наведе към нея... Точно в този момент, входната врата се отвори и някъкъв по-висшестоящ прислужник се показа на нея. Той бе дочул писъците на Аро, (която беше доста гласовита), докато минавал покрай вратата.
- Какво става тук? Деца, добре ли сте?
- Да, - обади се Леолас и бързо скочи на крака, след което подаде ръка на Аро.
Двамата се погледнаха за кратко в очите, след което се затичаха хванати за ръце и се вмакнаха вътре. Мъжът се прокашля леко, затвори вратат след тях и се оттегли. Когато се скри зад ъгъла, двамата се разсмяха и тръгнаха към етажа, където беше спалнята на Ванеса, като не спираха да се държат за ръце.
- Целите сме мокри - не спираше да се смее момичето, оставяйки влажни стъпчици след себе си.
Те спряха близо до стаята на Ванеса и Лео се обади:
- Мога да променя това - усмихна се момчето. След което извади пръчката си със свободната си ръка и замахна с нея. Само за миг и двамата бяха сухи, както преди да излязат.
- Как го напреви? - усмихна се Аро.
- Една... лесна магийка. Ако искаш, ще те науча някой ден.
- Ще се радвам - отново се усмихна Ародоет.
Двамата отново замълчаха, като не спираха да се гледат в очите. Лео отново се наведе кам грифиндорката и този път нямаше кой да ги прекъсне. Случи се това от което Аро най-много се опасяваше. Но тя не се дръпна. Целувката им продължи само миг, но на нея й се струваше като цяла вечност. "Най-хубавата вечност", помисли си тя. Но в мига, в който тази мисъл мина през главата й, тя отвори очи и отлепи усните си от неговите. Те отново се вгледаха един в друг и този път Аро се наведе кам Леолас. Последва още една "вечност". Малко по-дълга от първата. След което двамата отново се погледнаха влюбено. Лео се наведе повторно към момичето, но този път трета "вечност4 не последва. Аро се дръпна лекичко и каза не много високо, отправяйки поглед в земята и осъзнавайки какво е сторила:
- Мисля, че е време да влизаме. Другите сигурно се питат къде сме.
След което пусна момчето и се приближи към вратата. Сложи ръка на дръжката й, а отвътре се чуваха весели гласове. Току що тя бе сторила това, за което допреди часове се бе карала със Стефи. Момичето погледна нъзад към момчето, което също погледна към нея. Погледите им отново се пресякоха. Тя отново отправи очи в земята, след което натисна дръжката на вратата и влезе бавно.
- Арооооо - извика Неси, а Аксилес, която бе по-близо до вратата се хвърли на врата й, при което синеочката се усмихна широко.
- Къде се губиш? Забрави ни. Момчетата отидоха, заедно с близнаците да те търсят. Я, и Лео е тук - видя брат си, който недоумяващо гледаше към тях, в коридора. - Хайде, влизайте! - ухили се тя.
Лео се приближи до вратат и без никой да види посегна към ръката на Ародоет.
- Вижте какво си имаме - усмихна се Неси и вдигна една бутилка пълна почти до горе с алкохол. Друга, вече опразнена, се търкаляше на земята. - Хайде, че нищо не остана.
Аро се дръпна от момчето и се настани на пода до Неси. Леолас се насочи към нея, но седналата на лгло Аксилес го извика:
- Братле, седни до мен - усмихна му се тя и подаде бутилката, от която току що бе отпила към него.
Неси подаде своята на Аро.
- Не, благодаря - усмехна се бързо момичето и погледна към Леолас, който отпиваше и също я гледаше.
- Аро, случило ли се е нещо? - попита другата грифиндорка.
- Не, абсолютно нищо - усмихна се синеочката и погледна към рожденничката. - Да пием за твое здраве. - След което взе бутилката и я надигна, отново поглеждайки към Леолас.

П.П. Е, вече започнах да се изчерпвам. Ха-ха. Леле, ама що погледи, що чудо....

Раян вървеше бавно към голямия замък.Чу музиката и разбра,че явно е закъснял за рождения ден на красавицата...момичето,което му бе взело ума.Не беше говорил очи в очи с нея от седем месеца....беше прекалено много време.Искаше му се отново да я погледне в очите....
Стигна входа и видя стражата отвън.Те явно го познаха и с леко кимане на глава отвориха огромните порти.Влезе вътре и една от прислугите веднага дотърча за да му поеме якето.
-Г-н Шеклър....Господи колко сте пораснал!-възкликна жената,а Раян само се усмихна...не я помнеше,но не искаше да се държи грубо.
-Аз търся Ванеса..
-Таязи вечер всички я търсят!-засмя се жената-Ела!Тя си е в стаята с приятелите си!
Шеклър се сепна.Ами ако Бела беше там....е щеше да се държи сякаш нищо не е станало.Последва прислугата и бъркна в джона на дънките си.Докосна с пръсти кутията с огърлицата...най-малкия подарък,който можеше да даде на Рич..
-Ей онази там врата е нейната!-усмихна се жената и го остави сам в коридора.
Раян въздъхна,но тръгна към вратата.Пред вратата затвори очи..щеше да Я срещне отново...любовта на живота му.
-Сега или никога..-прошепна си той и почука три пъти по вратата.
-Сигурно е някоя прислужничка!-чу той гласа на Неси и се подсмихна.
Никак не се бе променила.В този момент вратата се отвори...и там седеше ванеса..в целия си блясък.
-Кой си ти?-не можа да го познаае Рич.
-Познай де!-усмихна се нежно той.
-Р-раян?!-зяпна тя,а Шеклър се засмя-О Боже!Това си ти!
Слидеринката му се хвърли на врата,а момчето успя да зърне част от приятелите й.
-Раян..аз..въобще не те очаквах!-задъха се Неси,но Раян изкара кутията от джоба си и я подаде на рожденничката.
Ванеса я пое учудена,но я отвори..в този момент тя изпищя от радост:
-Това е огърлицата,която си харесах когато бяхме в Рим!
-Помня!-пое я той и я сложи на слидеринката.
-Ела да те запозная!-хвана го тя за ръката и го въведе в стаята.

Том само го погледна и каза едно смотано:
-Том!
ванеса му прати остър поглед,но веднага след това се усмихна и каза:
-Мхм...Рири това е гаджето ми!
Шеклър погледна странно,но се усети и кимна с глава казвайки студено:
-Раян!
-Това е моята най-добра приятелка...Айси!-посочи Фроузен Неси.
-Здрасти!-отвърна слидеринката и се усмихна.
Запозна го с всички останали и седна на леглото като го попита:
-Аз си мислех,че наистина няма да дойдеш!
-Нали ти казах...и ти обещах!-отвърна Раян и седна на земята-А ти си много хубава!
-Мхм знам!-отговори вместо Рич,Том.
-Том...моля те!-скара му се Ванеса.
Момчето не каза нищо,а премести погледа си върху камината.
-Неси...може ли да поговорим отвън?-попита Шеклър в тишинната.
Слидеринката поклати глава и отпрати погледа си към грифиндорца.
-Аха..разбирам!
-Иначе ти...как си..какво става с теб?Не съм те чувала от доста време!

Брой мнения : 166 Registration date : 06.10.2007

През това време Айси отиде до Том . Тя бе разговаряла с него само няколко пъти и то с по едно - две изречения , но сега си помисли че би било добре да си поговорят. Е , разбира се всичко ставаше под зоркия поглед на Драко .
- Виж , Том ... понеже знам какво е да ти отнемат любимия човек , ще се опитам да държа Неси по - далеч от Раян . Но само , защото знам че с теб е щастлива ! - слидеринката не искаше грифиндорецът да помисли че тя е променила мнението си за " червените барети " , както ги наричаше момичето . Том вдигна погледа си и се опита да прониже Айси с очи , но стана обратното . Кристалните очи на момичето сякаш сковаха за миг сърцето му . След това момчето отново наведе отчаяно глава . Фроузен стана от леглото наведе се към Том и прошепна в ухото му : " обещавам ! " . За пръв път грифиндорецът забеляза какво е намерила Ванеса в Блу . През това време синеочката вече седеше в Драко и си гукаше нещо с него .

п.п. ЗАВЪРНАХ СЕ !!!! Laughing

Раян не откъсваше поглед от рожденичката, докато тя разказваше нещо на другите. Всички се смееха и слушаха с интерес. Освен...Том... и Аро. Тя гледаше замислено в пода, без дори да мига, а в дясната си ръка държеше бутилката. Тя не пиеше от нея. Просто я държеше... и мислеше.
- Хей, дай малко и на нас - дръпна я от ръката й в този момент Акси.
Аро се засмя за кратко и я погледна как отпива. Поседя малко така, след котео отново отправи поглед в земята и се замисли.Стоеше и дори не премигваше. Никой не забелязваше това, но Аро беше доволна. Не искаше да разваля настроението на другите. За щастие Акси беше достатъчно пияна, за да не забележи, че усмивката на Аро беше фълшива и бързо огасна.
В този миг, вратата се отвори и въпре влязоха леко изтрезнели двамата близнаци.
Първи нахълта Джордж, блъскайки леко вратата и гневно извика:
- Никъде я няма!
След него влезе Фред оклюмал и притеснен и добави:
- Навсякъде я търсихме.
В този момент и двамата спряха като заковани. Израженията на момчетата в миг се смениха. Фред се усмихна леко, но загрижено, защото знаеше какво предстои. Този път Джрдж беше с притеснената физиономия, а Аро го гледаше гневно от мястото си. Всички мълчеха. Джордж преглътна притеснено и май тотално изтрезня при вида на приятелката си.
- Ам... може ли да... поговорим отвън?
- Не - отсече Ародоет строго и отмести очи от близнака.
- Мила..., моля те
- Казах не! И не съм ти никаква "мила" - отвърна тъмнокоската. Тя не викаше, нито пък погледна момчето, но излъчването й беше такова сякаш щеше да избухне в опустошителни пламъци, точно такива, като тези които безмилостно изпепеляваха дебелото дърво в камината, в която се взираше тя.
- Моля те, наистина.
- Не ми се моли - повтори със същата гневна интоназия на гласа, синеочката.
Всики гледаха с недоумление случващото се. Вярно, че момчетат бяха търсили преди това Аро тук, но не бяха споменали, че Джордж се е скарал с нея.
- Наистина.... искам да оправя нещата. Моля те - в гласа на Джордж се усети истинска вина. Той наистина съжаляваше и това си пролича, но Аро му беше твърде ядосана. Въпреки това тя въздъхна и стана. Дръпна го за ръката и го поведе след себе си към вратата, като преди да излязат се обърна спокойно назад, кимна на Неси и каза усмихнато:
- Не се притеснявайте. Продължавайте си купона, ние идваме след малко. - тя направи кратка пауза, след което погледна с дяволита усмивка към Джордж, така сякаш щяха да се забавляват, а не да се карат и добави - Иском да останем малко насаме.
След това, без да сваля тази физиономи от лицето си, излезе държейки Джордж за ръка, който стоеше учудено.