Масата на Грифиндор

Ародоет съзря сред тълпата лицата на нейните приятели Айдил, Сапс и Аксилес, които се запътиха да седнат до нея. Четиримата се заприказваха, а само след минути цялата зала бе изпълнена с ученици и над четерите грамадни маси се разнесе шума от веселия смях на децата. Скоро и учителите се бяха настанили на свойта и пред всички изникнаха, като от нищото чудни и многобройни блюда. Всички започнаха да се хранят лакумо и да разговарят, след което залата постепенно се изпразни и учениците отново се заеха със занятията си.

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

Вечерта доста ученици се бяха събрали в голямата зала, въпреки че още не беше дошло времето за вечеря. Както винаги от масата на Грифиндор се чуваха весели възгласи, а усмивките на учениците радваха дори старата и сприхава библиотекарка, която беше дошла, за да говори с една грифиндорка, която беше забравила да върне някаква книга. Ародоет беше седнала на единя край на масата заедно със своите добри приятели - Сапс и Айдил. Те очевидно се караха за нещо, но това не беше точно кавга, а по-скоро весел спор, защото на лицето на Аро беше изписана широка усмивка. А тя стана още по-широка когато масивната дървена врата се отвори и в голямото помещение влязоха двама грифиндорци - момиче и момче с черни коси, които се държаха за ръка. Това бяха Аксилес и Келвин. Яналснарката веднага съзря своята добра приятелка и двамата се запътиха към масата на Грифиндор. Вървейки новите приятели чуваха зад себе си шушукания, смях или подвиквания по техен адрес, а всичко това беше породено от факта, че другите ги смятаха за гаджета, което съвсем не беше така. Кгато вече бяха стигнали до веселото трио.
- Здрасти миличка - каза Акси и отиде да прегърне Аро, а след това весело поздрави и другите двама. Аз много съм ти говорила за Келвин, нали така? Ами... ето го. Запознайте се.
- Аз съм Келвин - каза зеленоокото момче, като се ръкува с всички, а те казаха своите имена.
След това започна вечерята и някакъв весел разговор. От този ден се сформира една много готина компанийка.

Брой мнения : 63 Registration date : 01.10.2007

Стефи седна на масата на грифиндорци и започна да се оглежда.Беше й много интересно.Но се почуства много тъжна ,защото си нямаше приятели и точно когато мислеше да става някой седна до нея с много весела усмивка.Това беше....

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

Това беше Аксилес.
- Може ли да седна при теб - попита чернокосото момиче.
- Да, разбира се - отвърна също така весело другата грифиндорка.
- Ти май си нова тук, или поне аз не съм те виждала до сега. Аз съм Ваорай. Аксилес Ваорай. А ти си...?
Другото момиче също каза името си след което яналснарката побърза да каже:
- Е, ще ми разкажеш ли нещо за себе си...
Казвайки това, момичето от Аледон сякаш изобщо не задаваше въпрос, а просто казваше нещо безцелно... на никого. Тя беше заета да оглежда голямата зала и зорко следеше кой влиза и кой излиза през голямата и тежка дървена врата.

Тогава при двете момичета се появи Джини Уизли. Тя не познаваше още почти никой и заради това искаше да се запознае с тях.
- Здравейте аз съм Джини Уизли. Нова съм тук. - каза весело момичето.

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

- Здравй - каза Ваорай.
Новодошлата я беше разсеяла и тя прекрати това, с което се беше заела - оглеждането на присъстващите или по-скоро търсенето на някого.
- Защо не седнеш тук. Джини, нали така?
Въпреки всичко Аксилес беше доста разсеяна и не обърна особено внимание на момичето.
- Да, точно така - отвърна от своя страна то.
Въпреки сериозността на проблема, който измъчваше тъмнокосата яналснарка, тя реши, че е добре да бъде учтива, та дори и това да значи да се преструва, защото в подходящия момент щеше да има нужда от съюзници. Затова тя весело каза:
- Е Джини, от кога си в Хогуортс?

-От началото на октомври. Совата която са ми я пратили че съм записана в училище Хогуортс се изгубила. За това пратили друга, защото не са ма видяли на 1 септември.- завърши момичето. А вие от кога сте тук?

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

- От скоро, макар че престоят ми тук ми изглежда твърде дълъг.
Когато изричаше последните думи, в гласа на яналснарката можеше да се открие гняв. Той не беше твърде явен, но все пак не беше и скрит твърде дълбоко.
- Изглеждаш напрегната - каза Джини на събеседничката си.
- Да. Малко съм... уморена.
Никой не повярва на думите на Ваорай, тъй като беше очевидно, че тя лъже. Но и никой не се осмели да я попита какво става всъщност. Двете момичета не я познаваха и знаеха, че нямат право да я разпитват, но дори и да го бяха сторили, тя нямаше да им разкрие тайната си.

Джини знаеше че нещо не е наред, но реши да не я тормази.
-По добре като се нахраниш да идеш да си легнеш. - каза плахо момичето.
-Това май ще е най-добре.- каза Ваорай.
-Ако не се чустваш добре отиди при Мадам Помфри. - каза Джини

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

- Не, добре съм - отвърна яналснарката.
Изведнъж обаче масивната врата на голямата зла се отвори и през нея излезе фигура в дълга рокля. Когато видя това, Ваорай стана и набързо каза:
- Извинявай аз трябва да тръгвам.
Без да чака отговора на Джини, момичето от Аледон тръгна да излиза, с надеждата да намери момичето, което беше излязло току що.
А на масата Джини остана сама и недоумяваща какво не е наред с Ваорай. Никой не знаеше със сигурност. Но и всички ученици имаха едно единно мнение - тя беше доста странна и мистериозно. В крайна сметка никой не беше забравил сблъсъка със слидеринките...

Брой мнения : 63 Registration date : 01.10.2007

-Какво й е?-попита много притеснено Стефи
-Не знам-отвърна й Джини.
Тогава в голямата зала влязоха Ейми и Хелена.
-Здравей Стефи -казаха момичетата-Защо не беше с нас да се поразходим?-започна да я закача Хели
-Бррр,на тоя студ, вие нормални ли сте?
-Не!-отвърнаха през смях двете грифиндорки.
-Ах ама сте и вие!-включи се през смях Стефи.

(Ейми,Хели допишете вие,че мене ме мързи да пиша Laughing

)

Една зимна сутрин в голямата зала влязоха Ейми, Стефи, Джини и Хелена. Те още се прозяваха и седнаха на едно празно място на тяхната маса.
- Ох че е топло тук. - каза Стефи.
- Да - добави Хелена.
- Мммм мирише вкусно. - добави Ейми.
- Даммм. - отвърна Джини...

Брой мнения : 63 Registration date : 01.10.2007

-Ядене,ядене,ядене.-тананикаше си Стефи ,като не видяла ядене.
-Момичета после трябва да си пишем домашните-каза Джини.
-Еее сега нали сме в почивка-измънка с пълна уста Стефи.
-Еми това няма значение-прибави и Ейми.
-Ох я вие двете ни оставете на мира.Вие си учете пък ние ще си играем-направи се на ядосана Хелена и всички се засмяха.....

-Ми то е ваш проблем. Е хубаво е да хвърлите едно око и малко на учебниците. Скоро ще има изпити. - каза Джини.
-Ще ми развалите апетита. - отвърна им Стефи.
-Добре млъкнах. - каза Джини.
-Хели я ми подай пудинга. - провикна се Ейми.
-Заповядай. - каза Хелена

Ейми започва да хапва от пудинга.
-Ела си вземете,че няма да остане.-каза Ейми и се оплези.
-Идваме идваме идваме.-казаха момичетата.
Докато момичетата хапва от пудинга Ейми се завря зад тях и им намаза бузките със сметана.Момичетата се объркахана за да видят какво става.Ейми се беше накътучила на Стефи.Изведнъж Стефи направи някакво движение и Ейми се озова на земята.
-Хахаха ето я и нашата престъпница.-каза Стефи засмяна.
-Хихи нека да и направим едни хубави мостачки.-предложи Джини и момичетата започнаха да мажат Ейми с торта.Ейми се превиваше от смях.
-Стига стига ще заприличах на някой извънземен.-каза безпомощното момичето.

-Ммм стана страхотно вкусна. - изкиска се Стефи.
-Да ама сега е време да си отмъстя. - заканваше им се Ейми.
-Брей трима срещу един. Звучи интересно. - смееше се като луда Джини.
-Никой ли няма да мине от моята страна. - викаше Ейми.
-Да помислим... - каза Хелена. Има ли желаещи?

-Явно не така ли?-каза Ейми.
-Даа.-каза момичетатаа.
Ейми не мислеше да ми маже,а да ги заменя.Момичето се обърна и взе от масата на Хафълпав една паста.Обърна се удари Стефи в лицето.
-Войнаааааааа.-извика Ейми.

-Ааааааааааааааааааааааа
-Нападайтеееее - крещеше Джини.
Всички се бяха обърнали и гледаха момичетата.
-Сега е време да си го върна. - смееше се Стефи. И в същия момент взе шоколадова торта и я хвърли към Ейми

Торта се лепна върху лицето на Ейми.Тя започна да я маха.Хвърли я напред.Тръгна към едната от масите,но се подхлъзна на пърчетата торта.
-Оууу Стефи не знаеш какво те чака като отидем в кулата на Грифиндор.-закани се момичето.
-Айде стига вече.-каза Хели.
-Да хайде да спрем,че направихме цяло щоу.-засмя се Джини.

-Да шоуто на смеха. - изкиска се Стефи
-Хайде да не се мотаем, че да не вземе да влезе някой професор да на накаже. - предупреди Джини.
След няколко минути всичко беше чисто. Е освен момичетата...

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

Аксилес влезе в голямата зала. обядът тъкмо беше започнал. Момичето си намери свободно място на масата на Грифиндор и се настани там. Яналснарката не можеше да открие Ародоет. Може би беше изчезнала някъде с Айдил. Момичето започна да се храни бавно. Изведнъж забеляза как момчето, което стои до нея я гледа.
- Здравей - каза Акси.
- Здрасти - поздрави грифиндорецът. - Аз съм Виктор, а ти?
- Аксилес.
- Хубаво име. Не беше ли ти тази, която се би със слидеринките преди време?
- Да... аз бях - каза яналснарката и се замисли.
- Доста смело, но и безрасъдно. Ами ти имаш ли кавалер за бала с маски.
- Не. Дори не мислех да ходя.
- А има ли начин да те накарам да си промениш мнението - каза усмихнато момчето?
- Да - каза Акси и отвърна на усмивката.
- Чудесно, значи ще отидем заедно!
След това и двамата продължиха да обядват, а Акси вече съвсем беше забравила за Аро и че я няма в голямата зала.

Беше рано сутринта и всички се бяха наредили на дългите маси, за да се подсилят с хубава закуска. Сега Ародоет и Акси седяха близо една до друга и тихо си говореха, пиейки топло прясно мляко.
- Е, сега кажи! Какво точно ти каза? - с любопитство попита яналснарката.
- Ааа, сега пита, а вчера ме изгони! - пошегува се синеочката.
- Стига де Аро - защити се другото момиче - Вчера беше 2 часа през ноща!
- Всъщност 2 и 40 - засмя се другото момиче.
- Още по-зле! - отбраняваше се Аксилес.
- Добре, ще ти кажа, но ти ще ми разкажеш подробно всичо за Виктор!
- Дадено - съгласи се първокурсничката.
- Ами... значи... Седяхме си в общата стая и си разправяхме разни случки от миналото. Изведнъж, останахме напълно сами в стаята и той ненадейно се премести до мен на креслото, а знаеш че те са теснички. Погледна ме и ме погали нежно по косата, а аз го гледах в очите. Много беше хубаво... И... тогава ми направи комплимент за мойте, колко са били красиви и т.н. И... и... И после ме попита с кого ще ходя на бала и аз като му казах, че нямам кавалер, той ме попита - "Защо ти не поканиш някой?". И аз му казах, че се страхувам ка ще реагира, а той ме попита - "Значи все пак има някой? Кажи ми кой е." И аз му намекнах, че е той като му казах: "Казах ти, че се притеснявам от реакцията му". После той ми каза нещо от сорта, че ако бил на мястото на момчето, което искам да поканя, ще се съгласи с удоволствие и аз цялата се изчервих и почнах да мънкам нещо и той явно се усети кво искам да му кажа и взе че ме покани и аз встествено приех и после пак ме погали така както преди, и... и... след това тръгна да се навежда към мен и аз го погледнах в очите, и се завъртях настрани и му казах, че трябва да си лягам. А... и по едно време се появи Оливър Ууд да го хока, че не спи още, а утре имат тренировка сутринта. И той нещо май се смути и си казахме набързо лека нощ и така се разделихме, та ми стана малко гадно. И... Ох, не знам... Ма..., той май искаше да ме целуне тогава, като се наведе към мен и аз се дръпнах.
- Много яснооо, че това е искал. Ти какво си мислиш? Че иска да ти види хубавите очи по от близко ли. И как няма да се смути човека, като си му се дръпнала внезапно - сепна я Аксилес.
- Наистина ли?
- Ами да! Той сега..., кой знае кво си мисли! Ти пък как си могла така да направиш?
-Стига де Аксиии... Нестига че ми е гадно, ами и ми викаш. Аз... Може би по-добре, че направих така, защото... Защото не мога да се целувам - промълви Аро с набръчкано от притеснение чело.
- Е, и? Да немислиш че той очаква да се целуваш идеално? Та ти си само първи курс!
- Дааа, ама...
- Няма ама! - отново я скастри яналснарката.
- Я, специалистката по момчета... спри да ми се караш и ми разкажи за Виктооор. Не съм забравила.
- А ти какво искаш да знаеш? Ако мога направо аз да ти отговоря? - чу се изведнъж момчешки глас зад двете първокурснички. Те се обърнаха и видяха пред тях да стои момче с грифиндорска мантия.

Брой мнения : 201 Registration date : 12.09.2007

- Здравей Виктор - каза усмихнато, но и смутено момичето от Аледон. - Как си?
- Добре. Но май твоята приятелка иска да знае нещо за мен.
Тогава Ародоет се изчерви и не знаеше какво да отговори. Тя погледна приятелката си, сякаш търсеше подкрепата й.
- Хайде, питай каквото искаш - продължи грифиндорецът.
- Ааа Виктор, би ли ни извинил за минутка. Трябва да поговоря с Аро. Момичешки работи...
- Разбира се.
- Господи, това ли е Виктор - попита Аро. - Бива си го.
- Да.
- Я сега ми разкажи каква е тази работа.
- Ами нищо специално - започна момичето от Аледон. - Седях сама на нашата маса, защото ти пак беше изчезнала някъде...
- Хей споко - защити се синеокото момиче!
- ... седнах на едно свободно място, а той стоеше до мен. Запознахме се и той ме покани да отида с него на бала. Нищо специално.
- Сигурна ли си - попита с лукава усмивка другата грифиндока.
- Да - отвърна несигурно Акслес. Между нас няма как да стане нещо докато...
Момичето замлъкна и заби поглед в земята.
- Докато какво - попита настоятелно Ародоет.
- Докато съм влюбена в Келвин.
- КАКВО - изкрещя грифиндорката и всички се обърнаха към двете момичета?!?
След като нещата се поуспокоиха и погледите не бяха вперени в тях, момичетата продължиха да разговарят.
- Влюбена си в Келвин? Защо не си ми казала?
- Не знам. Най-лошото е, че е невъзможно да сме заедно.
- Съчувствам ти. За щастие мисля, че има бъдеще за мен и Джордж.
- А ти пък откога си падаш по него. Не мисли, че не съм забелязала как гледаше брат ми. По едно време си мислех, че ще ставаме роднини!

Като чу последните думи Ародоет се изчерви силно. Тя замлъкна и си спомни за непознатият й до скоро красив яналснарец. Синеочката седеше и гледаше в една точка замислено, сякаш се двуомеше и сякаш трябваше да направи труден избор, а Акслиес я загледа с учудване.
- Аро..., Аро! Къде се отнесе? Аро, да не би да... изпитваш нещо към Лео? Защото...
- Аз...
В този момент първокурсничката забеляза как Виктор ги наблюдава нетърпеливо и реши да остави въпроса, на който дори тя не знаеше отговора за по-късно, като каже:
- Акси, Виктор ни чака. Мисля, че е време да се върнем при него.
Аксилес извърна глава и погледна към момчето, а то й помаха усмихнато.
- Добре... - промълви тя и свете се запътиха към него, но малко преди да стигнат яналснарката добави тихо и леко шеговито - Но знай че не си се измъкнала.
- Е, свършихте ли с разговора? - чу се гласа на Виктор.
- Всъщнос Аро се опита да се оттърве от въпроса ми, но за сега да - засмя се Аксилес.
- Е, ще ми кажеш ли какво те интересуваше или няма да ми кажеш и да не си правя труд да питам повече? - обърна се усмихнато той към синеокото момиче.
- Ами..., не си прави труда да питаш - засмя се първокурсничката и след като направи кратка пауза и погледна лукаво към приятелкат си добави - Аз вече знам това което ми бе необходимо.

Брой мнения : 46 Age : 33 Registration date : 28.10.2007

На сутринта веселата групичка грифиндорци влезе в голямата зала.Това бяха Стефи,Ародоет,Аксилес,Ейми, Джини и Том.Хелена все още спеше.
Когато влязоха всички бяха широко усмихнати и се смееха.Тогава Том видя Въси и Джони на масата на Слидерин.Усмивката му веднага се стопи.В този момент Ванеса го видя и хукна към него.Стефи,Аксилес и Ародоет бяха единствените,които знаеха за станалото и за това тихо пожелаха късмет на Том и започнаха да будат Джини и Ейми към масата на грифиндорци.
Когато Въси пристигна при него тя реши да го прегърне,но грифиндореца само я погледна студено и й побутна ръцете.Ванеса гледаше недоумяващо.Том реши да започне първи:
-Как си?
-Горе д....-започна Рич,но момчето веднага я прекъсна:
-Как беше среднощната разходка?!Май ти бързо бързо изменяш чувствата си!На колко мочета разби сърцата преди мен?!Хиляда!Двехиляди!
-Том,аз не..
-Не се и опитвай да ми обясняваш!Гади ми се от теб!
-Престани-ядоса се Въси и насочи пръчката към сърцето му-Защо първо ти не ме изслушаш?!?!Много добре знаеш,че аз никога няма да бъда с друго момче!
Грифиндореца само погледна пръчката и я попита тихо:
-Тогава с кое момче беше?